Така трябва да действаме и ние, прилагайки техниката “да поканиш липсващото”. Какво в момента ми е най-необходимо в живота? Ако ми предстои интервю за работа, каня самоувереност и убедителност. Ако ще ходя на първа среща с мечтания мъж, вероятно ще поканя чар и прелест. Как ти се струва? Опитай в началото като на игра от време на време да си задаваш въпроса: “Какво в момента ми е най-необходимо?” Ако ти е трудно да намериш отговор и тук, както и при хопването, можеш да се обърнеш към сърцето си и да го призовеш, да го помолиш за отговор.
Съществува все пак известно подозрение дали въпросът: “Какво липсва в живота ми?” не е породен от мисли и чувства на липса и поради това не води до още повече липси. Да, така е – ако усещам някаква липса, по този начин привличам още повече липси. Това обаче продължава само докато не осъзная процеса. Затова и тук, също като при хопването, аз осъзнавам вътрешната си нужда и съзнателно предприемам нещо, за да противодействам: Усещам липсата и на нейно място каня онова, което долавям, че ми липсва, например: пълнота, щастие или радост, или нещо друго. Осъзнавам чувството на липса и го заменям с доволство. Положително чувството ще породи в моето обкръжение повече поводи да бъда удовлетворен. така се уча да осъзнавам моето чувство и все по-често да давам на него и на себе си това, от което на много имам необходимост.
Как обаче да поканя определени качества в живота си? Това, оказва се, е почти толкова просто и лесно, колкото хопването:
• Както направихме ние на семинара в Лондон и ти можеш да си кажеш вътрешно: “Аз каня мира. Духовно изцяло се свързвам с мира и го каня в живота си”.
• Можеш да направиш и като оракула – изтегли си карта таро или ангелска карта и помоли качеството от картата да влезе в живота ти. Запитай се от кое качество имаш нужда в момента и след това изтегли една карта.
• Можеш да се обградиш с това качество в живота си, като си закачиш подходящи картини или ходиш на места, където има хора, които притежават това качество и го олицетворяват.
Друга възможност, която аз (Манфред) намирам за много добра, е да поканиш качеството под формата на ангел. “Каня ангела на мира. Каня ангела на смелостта.” И тук можеш да си помогнеш с карти с ангели – просто си изтегли карта с енергията, от която искаш да привлечеш повече в живота си. Това е вариантът с “ангелската техника на пожелаване”.
Африканското племе бамеда е разработило много хубав и подходящ метод за справяне с крадци и други нарушители на племенния ред: След като заловят злосторника, цялото племе се събира в кръг около него. Идват всички – от децата до старците – дори който има някаква работа, я оставя за момента. Един по един от присъстващите – млади и стари, мъже, жени и деца, започват да разказват за всички хубави неща, които злосторникът е направил през живота си. Спомнят си за всички добри и положителни негови качества. не се разрешават караници, оспорване или съмнения към разказаните спомени. Племенната церемония често продължава няколко дни и приключва едва когато всеки един е разказал всичко, което е имал да каже – всички положителни неща за съответния човек, за които се е сетил. Накрая кръгът от хора се отваря, започва голямо празненство и всички радостно приветстват завръщането на този човек в племето при всички останали членове.
Колкото повече мога да отворя сърцето си за другите, толкова повече се проявява любовта.
Така работи техниката: “да поканиш липсващото”. Вместо да натякваме за отрицателните прояви, ние се обръщаме към положителните качества (всеки човек има такива) и си ги цени високо. Така те се засилват. Представи си, че сгафиш и те хванат, след което 100 души се наредят в кръг около тебе и разкажат всичко положително и хубаво, което се сетят за теб. Честно казано, аз (Бербел) скоро не бих направила подобен гаф.
10. Дневник на чудесата
Любовта е навсякъде. Само трябва да я открием.
Конфуций
Остана още една техника, която може да преобрази вътрешния ни свят, за да подобри външния: дневникът на чудесата. Вече я описахме в книгата ни “Поръчки до Вселената – ново измерение на изграждането на реалността въз основа на старото хавайско хо'опонопоно”. Техниката се нарича “Дневник”, защото водя дневник на моите чувства, за да ги осъзная. Използваме понятието чудо, защото моето обкръжение по чудодеен начин се променя към по-добро, след като разгледам чувствата си и ги променя в положителна посока.
Тук не чакам в живота ми да се появи някакъв проблем. Не, аз разглеждам чувствата си в момента, Тук и Сега, и разбирам, че лошите чувства задължително ще създадат около мен лоша ситуация в бъдеще. През цялото време оставам Тук и Сега: Сега усещам моите лоши чувства, разрешавам им да са тук, осъзнавам ги. Те също имат право да съществуват. Приемам ги такива, каквито са. После в следващия момент, в следващото Тук и Сега, решавам да имам друго, по-добро чувство. Често някое “лошо чувство” се трансформира в противоположното, само защото е било прието, допуснато и му е позволено да съществува. По този начин си поръчвам по-добро чувство и съзнателно си го “довеждам”. Това по-добро чувство ще се погрижи за по-доброто ми бъдеще.