От Мирзакарим Норбеков (автор на книгата “Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата”) научихме, че едно упражнение може да подейства по три различни начина:
1. Изобщо да не подейства.
2. Да подейства отрицателно.
3. Да излекува и повлияе положително.
(Последната опция, от своя страна, също предлага три варианта: да подейства /излекува/ бързо, умерено и бавно.)
Ефектът не се определя само от упражнението, а и от вътрешната нагласа, с която правиш упражнението. Да кажем, че имаш схващане в раменната област. Ако правиш упражнение за разтягане и при това си изнервен, скептичен, та дори ядосан, може да се схванеш още повече от неподходящите движения, и положението да още по-зле. Ако изпълняваш упражнението отегчено, разсеяно или потънал в далечни мечтания, при което разбира се умът ти е съвсем другаде, тогава от него почти няма полза. Но ако го правиш, изпълнен благодарност, радост и с открито сърце – то ще подейства изцеляващо. Колкото повече успееш да отвориш сърцето си, толкова по-бързо ще подейства упражнението. Не зависи от упражнението, зависи от този, който го изпълнява и от това как го изпълнява.
Така стоят нещата и с поръчките: Изпрати поръчката си в изнервено и ядосано състояние, изпълнен със съмнения – така само ще се отдалечиш още повече от желаното. Дори и Вселената да ти прати идеални възможности за изпълнение на твоето желание, ако си затънал в отрицателните си чувства, ти няма да ги забележиш, а и някаква неприятност можеш да си навлечеш.
Изпрати поръчката си сухо и отегчено и ще установиш, че даже свободно място за паркиране не можеш да си намериш. Изпрати я с радост, благодарност и открито сърце – и всичко на този свят е възможно.
“Е, да, но не мога да отворя сърцето си, докато не намеря мечтания партньор...”
“И на какво да се радвам след като работата ми е толкова скучна? Първо да получа мечтаната работа, а после ще се радвам – обещавам.”
“Да бъда благодарен?! Че за какво? Благодарен ще бъда после, когато ми доставят поръчаното, а не сега.”
Ако през главата ти минават все подобни мисли, пробвай да се поставиш на мястото на Вселената: Ти си Вселената и пред теб стои едно човече, което поръчва идеалния партньор. Готов си да му го доставиш веднага и караш сърцето на човечето да трепти всеки път, когато се очертава възможност за среща с мечтания партньор. И какво прави тоя дръвник, там долу? Инати се и не отваря сърцето си. Какво ще направиш ти? Нали си Вселената, какво ще направиш? Аз бих си пасувал и не бих сторил нищо. А ти?
Случай 2: Някой е поръчал супер работа, а ти си Вселената и насочваш човека към точната обява за работа. “Да, звънни тук, изпрати кандидатурата си там, моля, изказвай се положително; о, не... само да не вземеш да излееш цялата си потиснатост, пишейки автобиографията си, веднага ще те изключат от списъка с кандидати! За бога, не се явявай при шефа на човешки с тази физиономия, сякаш всеки миг ще ревнеш и с увиснали рамене, недей...” Да, но пак нямаш късмет – твоят човек не реагира по позитивен начин. Във всичко вижда само лошото, което и излъчва – и то много силно. А ти нали си Вселената и искаше да му доставиш желаното? Как се чувстваш сега?
Случай 3: Ти си Вселената. Три билиона сперматозоида са се впуснали в атака за завладяване на яйцеклетката. Възложил си всичките си надежди на един от тях, подкрепил си го, той е успял, стигнал е пръв, оплодил е яйцеклетката и така е бил създаден нов човек. Е, този човек сега благодарен ли е, че го има на белия свят? Да-да..., не само че не е, ами каквито и възможности да му изпращаш, на него все не му стига. Едва когато ти, Вселено, най-сетне го направиш както трябва, той може би ще ти бъде малко благодарен, но не и преди това. Я си признай честно... този любимец ли ти е, а, Вселено? Или предпочиташ други, които повече те радват?
“Ами добре, просветна ми”, вероятно би казал дори и най-големият мърморко. “Бих желал да направя това, което предлагаш, ама не е честно. Нито се чувствам радостен и благодарен, нито успявам истински да отворя сърцето си. Как да стане? Все пак не мога да се преструвам пред Вселената, нали?”
Нека отново се опитаме да изясним нещата с пример: Представи си, че имаш еднояйчен близнак. Не сте се виждали отдавна и сега си му/й на гости. Много се радваш на този човек, който ти е толкова близък, той обаче не е в настроение. Само мрънка, все нещо му е криво, а и яденето, което си сготвил, не му харесва. Това е положението!
Твоят близнак може да се прави, че всичко е наред и да си залепи една изкуствена усмивка, само дето в този случай ти пак нямаше да се почувстваш добре. Има обаче още една възможност – той просто да рече: “Днес ми е много криво, но искам да прекараме заедно един много хубав ден, защото те обичам. Ще се опитам да положа максимални усилия, моля те да ми помогнеш малки и ми дай знак, ако взема много да мърморя...”