Съвет: Ако преди това правиш джогинг или се разхождаш поне 45 минути, ще ти бъде много по-лесно да усетиш потока от енергия. Разходката раздвижва не само кръвообращението, но и енергийния поток.
Задача 4: Целебно пътуване във фантазията
Брандън Бейс се излекувала от тумор с размерите на футболна топка посредством вътрешно пътуване във фантазията, което е предприемала едно след друго много пъти. Пътуването вътре в себе си е мощен инструмент. Не бива обаче да повтаряш пътуванията на другите, а да намериш свое собствено. Попитай сърцето си къде иска да отиде и как иска да те насочва, за да можеш да активираш лечителя вътре в теб, да се освободиш от стари блокажи и болки и да се слееш с течащия поток от здраве, сила и любов. Напиши своето собствено въображаемо пътуване, разкажи го на запис и го направи за себе си. Ако нямаш възможност да се запишеш, може да го превърнеш в медитация за четене: Четеш едно изречение и пътуваш мислено, пак четеш и пътуваш и т.н.
Как да стъпя в реката на живота? Как въобще възниква тя? Е, как се появява река в природата? Капките, падащи една по една на земята, се събират, обединяват и свързват. Това е техен природен инстинкт: Две капки, които се намират една до друга, искат да се погълнат взаимно, да бъдат едно.
Всеки може да си направи следния експеримент: Капни две капки плътно една до друга на гладка твърда повърхност – те ще се придвижат една към друга и ще се слеят. Професор Крьоплин (виж. www.weltimtropfen.de) е открил, че дори и когато капките са малко по-раздалечени, те пак се опитват да се приближат една към друга, дори и когато не можем да го видим с просто око. Едната капка се “разлива” леко в посока към другата и се стреми към нея, за да се слеят. От една капка следват две, три, локвичка, а после поточе, когато се съберат много, много капки, става река.
Ако си представя, че милиардите хора са капки дошли като дъжд в тялото си... Какво прави човек обикновено? Заявява: “Ти си различен от мен, не те харесвам” и така се дистанцира от другите, изолира ги. Да си признаем, и ние, Бербел и Манфред, правим това с много, много хора, всеки ден – правим го и със самите себе си. Ако водата е символ на любовта на Земята, какво тогава ми показва капката, която почти автоматично се слива с друга такава? Може би ми показа това, което е естествено. Може би ми показва, че дистанцирането, отхвърлянето на други хора, вътрешните борби, осъждането и критиките... всъщност те са неестествени. Може би капката ми показва колко е лесно да влезеш в потока на живота.
Капка
Животът е досущ като морето;
аз капка съм една, съвсем съм сам,
но после вливам се във битието
и съм частица пак от всичко там.
Аз падам като дъжд върху земята –
напълно сляп и ням, и вътре в мен
отеква с пълна сила самотата,
от други капки щом съм отделен.
И първо перча се, с каква охота
твърдя – различен съм от теб, от вас,
ала като пътувам през живота
чрез теб напълно го познавам аз.
Ти идваш, отразяваш мен самия
на битието с всеки щрих красив
и истината спира да се крие,
прозира тя зад блясъка фалшив.
А щом прозра, че сме едно и също,
че сме едно и аз, и ти, и той,
отхвърлянето в обич се превръща
утеха тя ми носи и покой.
И капката във другата се вглежда –
там вижда своя образ отразен,
със нея слива се и я повежда
във танца си любовен и блажен.
А после капка капката прегръща,
сега е вада и река – не е сама;
тъй сьомга, хвърлила хайвер, се връща,
към произхода си и към дома.
Те ще се влеят някой ден в морето
порой от капки във река една;
те заедно текат сега и ето –
достигат бликащата светлина.
Но щом във всички капки аз живея,
то всяка капка пее с моя глас.
Да, само цялостен ще оздравея –
обичам се, щом теб обичам аз.
Манфред Мор
Превод: Станислава Миланова
III. КАКТО ВЪН, ТАКА И ВЪТРЕ
Някои наричат опит онова, което правим погрешно цял живот.
Арабска поговорка
Щастието привлича още щастие, а нещастието – още нещастие. Вътрешните ми убеждения и чувства, свързани с тях, са нещо като леярска форма, в която ден след ден изливам жизнената си енергия. Все едно, че правя камбана. Формата определя как по-късно ще изглежда бронзът във вид на камбана. След леенето обикновено бронзът се оставя да изстине и едва след това се снема “кофражът”. За нова камбана се прави нова форма.