Ако осъзная, че “както е отвътре, така е и отвън” или по-точно “отвътре = отвън”, мога лесно да играя с него: Какво ще се случи в моето “отвън”, ако променя нещо в моето “отвътре”?
Вътре и вън действително са свързани помежду си до такава степен, че подобно на математическо уравнение едната страна (външната) автоматично се променя, когато аз съзнателно променя другата страна (вътрешната). Ако умножа едната страна по 3, както правим в математиката, тогава и другата страна задължително трябва да “реагира”, за да може знакът за равенство да остане на мястото. По същия начин стоят нещата и с Вселената: Тя винаги реагира на промените вътре в мен. И как иначе, след като аз съм неразривно свързан с всеки ден и всяка минута. Аз съм част от Вселената, така че и Вселената е част от мене.
Какво практически означава това за моя живот? Буда казва: “Няма път към щастието, щастието е пътят.” От наша гледна точка това означава: Няма път към (външното) щастие. Защото щастието е (вътрешен) път. Ако намеря щастието вътре в себе си, тогава външното автоматично ще се уравновеси с вътрешното почти магически. Вътрешното състояние се отразява във външното, “отвън” трябва да се уравновеси с “отвътре”.
Основна характеристика на вътрешното ми състояние е моето чувство. Моето чувство в този момент определя в какво състояние съм. Това важи за всеки момент от живота ми.
Може би в този момент на много читатели вече започва да им проблясва: След като вътре = вън, и то винаги, ами тогава ще взема да поръчвам винаги! Та нали във всеки един момент създавам външния си свят посредством усещането за вътрешния си свят! Как не съм забелязал досега! Наистина ли е толкова лесно?
“Истината трябва да е проста”, мислехме си ние от доста време насам. И колкото повече се занимавахме с такива теми, толкова повече се потвърждава този принцип.
Има някои разбираеми причини защо тази проста логика на Вселената първоначално ни се изплъзва. Както ще видим по-нататък, зад всяка от тези причини се крие изходна точка, въз основа на която можем да помислим как да подобрим и подсилим поръчките от сърце.
Следните схващания и теми биха могли да обяснят защо не съм наясно или не съм изцяло наясно с универсалния закон “вътре = вън”:
1. Твърде рядко се намирам Тук и Сега.
2. През повечето време не чувствам истински и съм предимно на режим мислене.
3. Твърде съм ангажирам да отричам много неща в моя живот, като по този начин постоянно сам се изолирам от него.
4. Недоволен съм от много неща в моя живот. Ако мрънках по-малко, а вместо това повече обичах и бях благодарен, щях да осъзная моите съзидателни сили.
5. Отвикнал съм да се допитвам до сърцето си и да слушам неговите съвети.
6. Егото ми ме изолира прекалено много то обкръжението ми: искам всичко само за себе си.
7. Смятам, че проблемите идват отвън. Проблемите ми дават основания да прехвърлям вината върху другите, вместо да ме тласкат напред в моето развитие.
8. Вярвам, че мога да получа любов, само ако “вън” направя нещо за това. В действителност винаги ми се връща това, което давам – дори и когато даването често е несъзнателно и се случва вътре в мен.
9. Липсват ми самочувствие и обич към самия себе си. Тъй като в мен има твърде малко любов, никога не си мисля, че мога да поканя и да дам любов.
10. Вътрешно през повечето време съм като прикован към лошите чувства и не мога да се освободя от тях. Егото ми направо е прилепнало към лошите чувства.
Ама че списък! Та значи преди да се превърна в майстор на поръчките, един вид Хари Потър на поръчките, и на мен като на всеки чирак-магьосник2, явно ми предстои доста изпитания и предизвикателства. Е, няма да ме карат да чистя обори като Херкулес, но все още има някоя и друга вътрешна змия, която ще трябва да надвия. Нека по-просто я наречем закоравелия скептик в мен.
След малко ще разгледаме по-подробно горните десет точки и ще ги превърнем в “10 правила за поръчки от сърцето”. Всяко от правилата се базира на предходните, така че те наподобяват класовете в училище. Когато например в първи клас се уча да пиша, ми трябват много помощни редове. По-късно, в по-горните класове, мога вече да пиша без помощните редове. Науча ли се веднъж да поръчвам, не е необходимо да се съобразявам с определени подпори, понеже – също като при плуването и карането на колело – вече съм го овладял.