Във форума на Бербел Мор хопнахме следната тема: “Защо не мога да си намеря женя?”
Отговорът, дошъл от сърцето, беше следният: “Ако си търся жена, но не успявам да намеря, това е защото напълно отхвърлям ситуацията да живея сам. За съжаление обаче отхвърлянето също е енергия. Същата работа като с изречението: “Никога не мисли за розов слон.” Тоест: аз все си мисля и продължавам да си мисля, че съм напълно сам. Набило ми се е постоянното усещане за самота. А всяко мое чувство ме свързва с моята Вселена. Тя чете чувствата ми и ми доставя повече от същото. Така всяка потенциална партньорка усеща моето “желание” и си мисли: “Ами добре де, щом искаш да си сам – моля.”
Ако отворя сърцето си към усещането, ще доловя как самотата боли. Постоянното търсене ме отделя от тази болка, разсейва ме. Издържам болката и най-сетне не е необходимо да търся повече. Усещам пълнота там, където преди съм чувствал празнота. И тази пълнота привлича в живота ми жената, която винаги съм търсил.
Една жена имаше проблем, понеже мъжете се разделяха с нея след кратко време. Работейки с вътрешните си картини, тя разбира, че все още обожава баща си, който си е отишъл твърде рано от този свят. Енергийно все още била свързана с него. След като осъзнава това, чрез хопване тя успя да се излекува – и стана така, сякаш мъжете я видяха за пръв път. Изведнъж на улицата започнаха да я заговарят непознати мъже. Всички я намираха за много по-открита от преди. Сега вече тя вярва, че следващата й връзка може да бъде стабилна.
На един от нашите семинари Маги ни разказа за големите си проблеми с нейния син тийнейджър. Тя започна да хопва и същевременно се запита откъде може да идват постоянните караници със сина й. Получи отговор право от сърцето, че тези разправии са само външно проявление на вътрешната й борба с бащата на момчето, когото напуснала скоро след раждането на сина им. Все още не била простила на бившия си мъж и баща на сина й, така че сега, 16 години по-късно, продължавала вътрешно да се бори с него. Когато успяла да се помири с бившия си (на ментално ниво), отношенията със сина й веднага се подобрили. Междувременно майка и син отново живеят заедно под един покрив.
Веднъж на консултация при нас дойде жена, която се оплакваше от агресивния си партньор. В разговора бързо стана ясно, че още като дете тя имала лоши преживявания с агресивните си родители. Поради това тя изобщо не била изживяла все още агресивността, а продължавала абсолютно да я отрича и отхвърля. И сега много се чудеше защо партньорът й – толкова кротък в началото на връзката и, с течение на времето ставал все по-агресивен към нея. А тя вече не си позволявала да се бори. Била – според нея – прогонила всичко агресивно от себе си. Оказало се, обаче, че партньорът й изживява вместо нея нейната плюс своята собствена агресия – той просто влязъл в ролята на помощник в изпълнението на вътрешните й картини.
“Когато отворя сърцето си, виждам, че агресията – в определена мяра – е нещо съвсем нормално и естествено, и че аз също имам право и мога да я изживея. Колкото повече дам воля на агресията и я освободя (отвътре навън), толкова по-малко ще натоваря с нея моя приятел. Е, понякога ще се караме бурно, но такава буря прочиства небето. От време на време ще изказваме директно мнението си и след това ще се разбираме дори по-добре от преди. И ще излезем от порочната схема “жертва и виновен извършител”, която ни съсипва връзката.”
Една жена има малки деца и е ужасена, че мъжът й я мами. По време на консултация-разговор става ясно, че самата тя е много недоволна от връзката си с него. Опитва се да прави всичко правилно, да контролира всичко и дори да манипулира, като по точи начин притиска себе си и мъжа си твърде силно. В един момент той не издържа на натиска и бяга. Подобно на неизживяната агресия, и тук прекаленото доминиране на жената принуждава мъжа да бяга и да прави обратното. Друго обяснение в този случай може да бъде, че този мъж просто започва да изживява нещо, което отдавна съществува във вътрешните картини на жената. Но тя не си позволява сама да го изживее.