а) да искаш да угодиш на всички;
б) да поставиш мнението на другите над своето.
Забележи: Другият човек знае какво е добро за него, но не и какво е добро за теб. Щастливите хора обичат да се вдъхновяват от другите и да чуват мненията им, но когато чуят нещо “отвън”, най-напред го преценяват със сърцето си: “Как ме кара да се чувствам това? Важи ли и за мен? Как действа? Коя е моята истина?”
Едва след това те решават в синхрон с истината на своето сърце. А тя понякога може и да е точно обратното на това, което всички наоколо смятат за правилно.
Да огъваш самия себе си със сигурност няма да те направи щастлив, но ако бъдеш верен на себе си, е много по-вероятно да бъдеш щастлив.
Важна роля играе и мъдрото претегляне на последствията, но тук отново сърцето може да ни помогне: “Кое е най-важното в тази ситуация? Какво в действителност бих искал да реша? Ти, сърце мое, как мислиш, кое е правилно?”
1003: Щастливите хора са едновременно егоисти и готови да помогнат
Тъжният човек никога не може да бъде заразително щастлив. Не можеш да дадеш това, което нямаш (щастие). Първо ти трябва да си щастлив, за да можеш да направиш другите щастливи. В този смисъл е необходим известен здравословен егоизъм, за да намериш своя личен, индивидуален път към щастието – независимо от външните внушения и очакванията на другите. Ако си го намерил и дори вече стабилно и сигурно вървиш по този път – това ти дава голяма сила, мъдрост и интуиция едновременно. В тяхна помощ вършиш правилното нещо в правилния момент, за да помогнеш на другите.
Можете да забравите мисълта, че отзивчивостта означава да дадеш на другите това, което искат от теб. Някои хора искат помощ за неща, които биха могли да свършат и сами, но не се решават. В такъв случай истинска помощ означава да не им дадеш наготово, а да ги подкрепиш да го направят сами. Тук отново се иска мъдра преценка и запитване към сърцето си: “Сърце мое, в случай като този какво означава истинска помощ? Какво обичаме да правим ние – ти и аз, – сърце мое?”
Ако някой те помоли за помощ и на теб не ти е приятно да помогнеш, това е прекрасна възможност да попиташ сърцето си какво не е наред тук. Хората обичат да помагат на другите, ако помощта е смислена и уместна. Ако не е такава, сърцето ти го усеща. Само трябва да свикнеш винаги да се допитваш до него.
Безкрайно: Щастливите хора се чувстват едно с живота и с Вселената
Най-интересното е, че ако търся това единство вън от мен, често не успявам да го намеря или просто не мога да приключа, защото все има още нещо за интегриране. Но ако се обърна към сърцето си и потърся място на покой вътре в него, място, където съм в мир със сее си, тогава – внезапно и неочаквано – често от само себе си се създава усещане за простор и свързаност с всичко. В покоя аз и Вселената отново се сливаме.
Покоят, породен от липса на желания, създава благоприятна почва, от която сърцето ми черпи сила и радост, а в следващия момент ми посочва най-добрия път за изпълнение на желанието.
Също като природата, която познава четири сезона, духът и чувствата понякога се нуждаят от почивка, за да могат през следващия сезон отново да разцъфнат и да сътворят нещо ново. Вечна пролет няма нито в природата около нас, нито в нашата вътрешна природа.
Ние често забравяме това, а и в нашето ежедневие през цялото време сме под напрежение и на режим “върхови постижения”. Вътрешната ни природа изисква редуване на по-спокойни и по-активни фази. Тогава вътрешната ни сила ще може изцяло да се разгърне.
Да бъдем едно със Сътворението, което ни заобикаля, означава също да следваме собствения си ритъм. Нищо от това, което сърцето ми действително желае, не расте извън сезона на другия край на света. Напротив: Колкото повече живея в хармония със себе си, толкова повече осъзнавам, че първата стъпка към пожеланото от мен, винаги е била в непосредствена близост... Нужно е само да отворя сърцето си и да се допитвам до него, за да може то да ми посочва пътя.
Пожелаваме ти богато на събития пътуване през живота, изпълнено с много щастливи и възхитителни моменти, добра връзка със сърцето и неговите желания. И много успехи при поръчките от сърцето!
Сърдечно твои
Бербел и Манфред
Царството на любовта
Любовта като слънце грее
и оставя във всеки следа.
Щом раздавам без жал като нея,
значи следвам аз свойта звезда.
И звездата ми свети смирено,
над земята разпръсква лъчи.
Знам, че връща се всичко дарено
и душата, доволна, мълчи.
Най-богат съм, когато раздавам
и прелива във мен любовта.