Тук, така да се каже в първи клас на училището за поръчки, често е от полза да си направиш списък на нещата, които поръчваш. Освен това е важно да бъдеш конкретен и да присъстваш Тук и Сега. Това става най-лесно с помощта на списък или картини, които си представяш. Някои хора постигат голям успех с табло, на което забождат или залепват всичко, което има отношение към поръчката. Друг вариант е да направите колаж от изрезки от вестници, свързани по някакъв начин с поръчката.
Част от нещата, които се учат през първата година, по-нататък изобщо няма да имат значение. Основното е да се научите да бъдете Тук и Сега, както и да бъдете конкретни. По-късно вече ще видим, че от друга страна, прекалено точната формулировка на поръчката твърде силно ограничава (и затруднява) Вселената да ми достави тъкмо това, което е най-добро за мен. Ако например си поръчам Брад Пит за гадже, това определено е мно-о-о-го конкретна поръчка, а и идеално се връзва с Тук и Сега, но... Е, и сами виждаме, че понякога силно затрудняваме Вселената да ни даде това, което искаме.
Да поръчваме Сега
Неумело е да поръчваме, формулирайки: “Бих искал да имам къща.” Това “бих искал” изразява чувства на копнеж и смътно желание, но не и възможност. Виждам се в началото на пътя, но без да поема по него – при това положение, естествено, така и не стигам до края му. Само си представям, че вървя. Основното чувство е условно – “бих искал”. В действителност обаче явно не го искам чак толкова.
Много по-добре е да поръчаш: “Прекрасно е да имам къща”, или “ Заслужавам къща”, “Много ми харесва да имам къща”. Това е ясна вътрешна картина – можеш да си я представиш. Използвайки подобна формулировка, аз оставам в настоящето, без да създавам чувство на липса и неопределен копнеж. Вместо това пораждам настоящо чувство на удоволствие.
Картината съдържа множество детайли, които мога да видя и усетя: Усещам стените на къщата, миризмите на прясна боя и нов килим. Всичко мирише на ново. Отдавам се на чувството, че живея в тази къща и че я притежавам, радвам й се. Опитай да сравниш чувствата си, когато кажеш: “Прекрасно е да имам къща” и “Ами бих искал да имам къща”. В кой от двата случая се чувстваш по-добре?
Много хора си мислят, че да поръчваш е като да изричаш молитва.
В книгата си “Изгубените тайни на молитвата” Грег Брейдън много хубаво описва как докато човек се моли, той обикновено е точно в това състояние на “бих искал”. За разлика от него, ако заявя: “Аз заслужавам да имам къща”, това означава да изисквам нещо от Бог, което – само по себе си – не е редно. Точно затова според Брейдън обичайните нормални молитви “не работят”, понеже само подсилват липсата на исканото (“О, моля ти се, ако може, дай ми...”), но не и изпълнението на желанието. Доста по-добре вършат работа молитвите на индианците, на които ще се спрем по-нататък.
Копнеж и мечти
Причината за некоректно формулираните желания често се крие във факта, че в момента на поръчване аз съм впримчен в един свят на копнежи и мечтания. Когато “пускам” поръчката във вселенската пощенска кутия, обикновено въобще не съм Тук. По-скоро съм се отнесъл в копнежите и мечтите си – колко хубаво би могло да бъде утре или колко прекрасни са били нещата вчера. В това състояние обаче аз не мога да изградя вътрешни картини, тъй като не усещам самия себе си, а съм се изгубил някъде из страната на мечтите – нещо като Алиса в страната на чудесата. Неопределеното мечтание отдалечава Тук и Сега. Докато се нося като отвързан въздушен балон из страната на мечтите, аз не съм вътре в моето тяло, а обикновено някъде в орбита. Как да ме намери тогава Вселената... ясно, че не може!
Разходките, упражненията за развитие на усета, масажите и всичко, което ми помага да почувствам по-добре тялото си, може само да е от полза. Така наистина съм Тук и Сега, мога да усетя по-добре вътрешните картини и техния ефект. Много по- съсредоточен съм и по-осъзнат. И тук записването на желанията помага за конкретизирането им.
Молитвите на индианците
Индианците познават от хилядолетия формата на поръчване посредством чувства и ясни вътрешни картини. Те все още се възприемат като неразделна част от природата и затова връзката им със сърцето е много силна. Те нямат нужда от междинната стъпка – когато аз питам сърцето си какво е истинското ми желание. Когато лечител иска дъжд, той си представя как стои по плющящия дъжд, как водните капки падат по пресъхналата земя, как тя става все по-мокра, как дъждът се стича по лицето му, как той пие, как растенията изпиват дъжда, какъв мирис и вкус има дъждът, как се чувства той, докато жаден пие дъжда и как усеща дрехите си да се мокрят все повече и повече, докато залепнат по тялото му. Накрая той благодари на Маниту, който му е изпратил дъжда – така, сякаш вече е валяло.