Халил Джубран
Да приемем, че нашият лечител от примера с молитвите на индианците си беше седял нацупен и на инат в ъгъла, вместо да изпълнява ритуала за дъжд. Така де, толкова дълго не е валяло и затова е виновен тоя скапан Маниту. Житните ниви са сухи, а и самият лечител почти загива от жажда. Е да, по някое време той все щеше да се стегне, да поразмаха вяло томахавката си, да накладе малко огън и след това да чака да завали. Ясно, че в този случай дъжд нямаше да има, и ясно, че Маниту5 щеше да е още по-виновен.
Независимо в коя по-висша сила вярвам – в Маниту, Исус или Вселената – да си призная честно, и в моя живот има доста ситуации, в които нацупено си седя в ъгъла и се оплаквам, например:
• от шефа, който не ми увеличава заплатата;
• от бившия ми мъж, който не ми плаща издръжка и създава само ядове;
• от колегата, който ме нервира;
• от държавата, която иска да й плащам такива високи данъци;
• от съседа, който винаги вдига толкова шум
• и т.н.
В подобни случаи магията за дъжд, имам предвид поръчката ми, няма как да се изпълни. Докато съм толкова ангажиран да се цупя заради всичко онова, което нямам, аз постоянно съм потопен във вътрешни картини на липса и по този начин създавам още повече липса. Естествено, за всичко е виновен другият – ако го нямаше, всичко щеше да е непременно прекрасно. Само дето, отхвърляйки този човек, аз му давам много енергия: може би точно затова той ми създава всички тия ядове? Именно за да му обръщам толкова внимание. Може и така да е...
На семинарите ние често се упражняваме да виждаме и възприемаме със сърцето си. Веднъж например работихме по следната тема: “Защо романтиката, за която толкова копнея, липсва у партньора ми? Какво у мен е довело до тази ситуация и защо?” Един типичен отговор от сърцето (на това ще се спре по-подробно по-нататък) беше:
Бях си създала такъв приятел, за да съм сигурна, че винаги ще имам нужда от това. Ако той ми дадеше повече романтика, щях да намеря друго, от което да имам нужда. Това прилича на опит да се покрия с носна кърпичка – винаги остава открити места, на които им е студено.
Ако се допитам до сърцето си, тогава ще усетя, че трябва да се науча сама да си давам всичко това. Да, най-добре направо да го дам на приятеля си. Той може да ми го даде като външен израз само ако го има отвътре. Аз го наричам романтика, но от какво всъщност имам нужда? Сигурност? Увереност? Вяра?
Обичам тази част от мен, която си мисли, че все нещо й трябва, за да бъде щастлива. Приемам я в сърцето си. Приемам я такава, каквато е.
Когато отхвърлям нещо (като партньора, който не ми дава достатъчно романтика), чудесният ми космически модул за поръчки спира да функционира. Тогава не съм в сърцето си, сякаш съм извадил свързващия кабел от контакта. Аз сам съм го изключил, не Вселената. Тя винаги е онлайн, винаги във връзка с мен. Но не мога да бъда в сърцето си, ако изпращам много енергия към миналото – към родители, бивши партньори и приятели, с които вътрешно все още имам нерешени проблеми и за които си спомням с чувство за вина и отхвърляне. Аз не съм свободен вътрешно и най-вечен е мога да се освободя от тези картини и чувства. Например – енергията ми все още е насочена към бившия ми партньор и затова не мога да привлека в живота си нов партньор.
Колкото повече съм си изяснил миналото и съм се освободил от чувството за вина и упреците си към другите, толкова повече мога да бъда в сърцето си. Ако то е изпълнено с отхвърляне и вменяване на вина, ще остане твърде малко място за благодарност, радост и любов.
Един пример: Преди години една наша приятелка искаше непременно да роди в родилен дом. Като един вид професионален експерт по поръчването тя визираше много ясна цел, а именно на 100% искаше да ражда в родилен дом.
За възможността да роди в болница оставаха всичко на всичко 0% – тя не го искаше В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ. Абсолютно отхвърляше болницата. И какво се случи? Сигурно вече си представяте. След около 12 часа неуспешни напъвания в родилен дом тя с радост попадна в недолюбваната болница. Във всеки случай всичко свърши добре, като междувременно тя научи, че тоталното отричане поглъща толкова енергия и внимание, че за желанието и за това, което всъщност искаше, не остава никаква сила.
Много важно е, когато поръчвате да не отхвърляте изцяло определени непривлекателни възможности, а някак да ги приемете: “Добре, това не е прекрасно, ама става: Ако толкова се налага, ще се съглася и на болница.” Веднъж приемете ли болницата и вече не я отхвърляте, тя не поглъща повече енергия и поръчката ви може да се изпълни.
Забележка: Важно е само да намалите отхвърлянето и неприемането до нула, не е наложително чак да харесвате болницата!