Но... да се върнем към универсалния закон: Както отвътре, така и отвън. Ако вътрешно съм изцяло зает да се ядосвам на моя началник, партньор, съсед и т.н., то за в бъдеще няма как нещата в обкръжението ми да се променят. Та нали постоянно поддържам пламъка на това вътрешно състояние. Това изяснява и защо когато поръчвате, не бива да използвате отрицателни форми: Ако си поръчвам, например, да не съм болен, просто няма как поне за малко да не се сетя как се чувства човек, когато е болен. Преди и по време на поръчването несъзнателно си представям, че съм болен, въпреки че поръчката ми гласи: “Да не съм болен!” И понеже чувството е моторът на поръчките, тази поръчка изобщо не функционира по начина, по който искаме. По-добре още от началото да си поръчаме: “Да съм напълно здрав!” Така вътрешната картина на здраве ще се свърже със съответното чувство и определено ще доведе до повече здраве.
Самата дума “не” отхвърля определено състояние. В случая това е болестта. Разбираемо е, че не искам да съм болен. Естествено, най-вече хора, които са болни в момента, си пожелават здраве. И естествено, че пак болните хор са тези, които по принуда са много ангажирани с болестта. Най-засегнати са възрастните, те непрекъснато говорят колко са зле, имат навика да четат некролози, за да могат след това да обсъждат с всички познати кой си е отишъл от този свят. А ето го и въпросът за джакпота: Ако постоянно се занимавам само и единствено с болестта си, ако все тя ми е в ума и почти не мисля за нищо друго, какви чувства и вътрешни картини ще се породят у мен?
Аз не харесвам това, което отхвърлям, и чрез това чувство на нехаресване – като глупак – поръчвам именно отхвърленото. По принцип чрез отхвърляне поръчвам точно това, което НЕ ИСКАМ. И колкото по-силно е чувството ми на отхвърляне, толкова повече, отново и отново, несъзнателно си поръчвам точно обратното на това, което всъщност искам. Много често това е причината поръчката да не бъде изпълнена.
Отхвърлянето пречи на поръчването
Хавайците казват: Когато отхвърляш нещо, ти възпрепятстваш потока на живота. Отхвърлянето е обратното на любовта, а любовта е всичко. Отхвърляйки, аз излизам извън потока на живота на живота и подобно на бобър строя нещо като преграден бент. Така животът не може да продължава да тече. Щепселът е дръпнат от контакта, аз вече не съм вътре в любовта и в сърцето. Поръчването вече не функционира.
ЛЮБОВТА ВИНАГИ ТЕЧЕ,
ОСВЕН АКО НЕ ОТХВЪРЛЯМ НЕЩА, ХОРА
ИЛИ СИТУАЦИИ В МОЯ ЖИВОТ.
Често аз дори не осъзнавам моето отхвърляне. То обаче много често възпрепятства доставката на моята поръчка. Ако например искам да намеря идеалната работа, която ще ми даде възможност да се реализирам служебно, тя може да се окаже в Мадагаскар. Или пък да се окаже, че мечтаният от мен партньор живее в друг град. Ако искам да приема доставената ми поръчка, това може да повлече след себе си цяла поредица от промени: преместване, ново жилище, разходи, усилия, напускане на приятели и семейство, а аз съм твърде привързан към това, с което съм свикнал. Тогава може би си поръчвам нова работа с условието да е в същия град или същата фирма. Това обаче не е най-доброто за мен, защото най-добрата работа или най-добрият партньор а мен може да са някъде другаде.
Аз (Манфред) бях в подобна ситуация, когато се преместих да живея от Кьолн в Мюнхен. След като се запознах с Бербел, установих, че нейните качества много добре съответстват на списъка от поръчката ми. Бях си я поръчал по списък, включващ различни точки. За съжаление обаче, бях забравил да поръчам: моля, ако обичате, бъдещата ми партньорка да живее в Кьолн, родния ми град. А тя живее в Мюнхен! Е, добре, тогава наложи ми се да свикна редовно да пътувам до Мюнхен и обратно. По-късно, когато се преместих в Мюнхен, ми беше още по-трудно да свикна. Наложи се да понеса точно тези последствия, които не исках: нова работа, ново жилище, ново обкръжение, нови приятели – всичко беше нов. Ако не бях го направил, това щеше да е ярък пример за отказ да се приеме доставена поръчка. И тя може би щеше да отиде при някой друг. Щеше да е жалко!
Този феномен е широко разпространен сред хора, които искат да поръчат да се съберат отново с бившия си партньор. Те отново фиксират избора си и така правят невъзможно за Вселената да избере и достави действително най-добрия партньор от многото възможни. Естествено, че съм свикнал със старото и познатото, а и няма тепърва да се приспособявам. Дали обаче това е най-доброто за мен?
Тази дилема става ясна, когато правя много дълъг и подробен списък, за да си поръчам мечтания партньор например. Всяко допълнително качество ограничава полето на действие на Вселената, възпрепятства я да ми достави най-доброто.