Както вече видяхме, всяко изтъкване на определено качество на потенциалния партньор означава отхвърляне на обратното на това качество. Пожелавам си, например, висок партньор, защото не харесвам ниски. Отхвърлям, значи, ниските. И понеже сърцето и любовта не познават отхвърляне, при желанията от сърцето всичко е позволено. Аз допускам това, като формулирам: “Пожелавам си човека, който ми подхожда най-добре, този, с когото ще се чувствам най-добре.” Без списък с много точки. Така Вселената най-лесно ще може да ми изпрати желаното. Подобно е и когато се учиш да пишеш: Веднъж като се научиш, вече не ти трябват помощни редове. Овладея ли поръчването (т.е. убедя ли се, че то действа), вече не са ми необходими списъци.
Впрочем ние двамата (Бербел и Манфред) отдавна водим разгорещени дискусии на тази тема. Аз (Манфред) поръчах Бербел преди повече от 10 години с помощта на гореспоменатия списък. Този списък съдържаше малко условия от сорта на: да обича спорта, ръст, хоби и други подобни, известни от обявите за запознанство. Затова пък имаше много точки относно качеството на характера, възгледи и убеждения. Моят списък все пак не беше “изключващ”, допусках и друго, т.е. не бях предварително отхвърлил потенциален списък на обратни характерни качества. Е, за съжаление, пропуснах да си поръчам жена, която може да готви.
За разлика от мен Бербел съвсем се е отказала от списъци на желанията, защото според нея те са прекалено ограничаващи и в крайна сметка водят до доставки с нежелани странични ефекти – в случай, че желанието бъде изпълнено. Подобни поръчки приличат на лекарства: помагат, но често предизвикват нежелани ефекти. Причината е в това, че било то и несъзнателно моето “вътре”, вътрешното ми състояние винаги “поръчва” съвместно с мен. Нежеланите външни ефекти показват, че вътре в мен все още има елементи от цялостната конструкция, над които трябва да поработя. Просто се налага партньорът ми да отрази точно тези елементи, как иначе? Но на мен ми е трудничко да забележа това, нали огледалото отразява действителността на обратно: Така външният свят не съответства 1:1 на вътрешния ми свят. По-нататък ще се спрем по-подробно на този аспект.
Идеали
Освен отхвърлянето има и още една важна, скрита причина поръчките да не “работят” – моя идеал. В живота ми просто има прекалено много неща, които отхвърлям, неща, които не ми харесват. Вместо това предпочитам нещо друго, нещо по-добро. За съжаление обаче, не знам как да предизвикам истинско подобрение. Само имам смътното усещане, че може и по-добре, докато междувременно съм изцяло недоволен от това, което в момента е реално в живота ми: Работата ми, например, не ми доставя удоволствие, партньорът ми е смотан, времето е лошо. Зад всичко това се крие моят идеал, в повечето случаи неосъзнат: Работата ми би трябвало да бъде по-добра, партньорът ми да е по-мил, а времето винаги да е хубаво. Идеалът ми се поражда с отричането на това, което не харесвам. Идеалът просто е обратното на онова, което отхвърлям в моя живот.
Само дето този идеал обикновено е дълбоко неосъзнат и поради това не е конкретен. Както вече видяхме, за съжаление, неконкретното не поражда ясни вътрешни картини. Така Вселената не знае какво да ми достави: тя вижда идеала само в най-общи, груби щрихи, в сиви и на сив фон. Затова пък картините на отхвърляне, на това, което не искам, са като правило много ясни и детайлни: нелепата работа, партньорът, който ме пренебрегва и т.н. И съответните чувства проявяват в живота ми точно това.
Какво мога да направя? Като начало е добре да осъзная обикновено несъзнателните си идеали. За тази цел мога да използвам списък на нещата в моя живот, които смятам за скапани, непоносими или абсолютно неуместни. Поглеждайки списъка, мога да си задам въпроса: “ОК, не искам това. А какво искам вместо него?” След това си правя нов, положителен списък на онова, което действително искам. По този начин идеалите ми ще станат много по-конкретни. Картината ще стане по-ясна и оформена. Ще си запиша точно какво искам, за да може вътрешните ми образи и чувства да станат по-ясни. Тогава вече Вселената ще може да ги разгадае.
Във форума на Бербел Мор се появи въпрос: “Защо не мога достатъчно да се посветя на партньора си?” Типичният отговор, видян с очите на сърцето беше:
След като не мога да се посветя, явно че в себе си имам идеал, разбиране за това какво означава посвещение. Нещо прекрасно, винаги любов, пълно доверие. В мен би се породило отчаяние, което обаче няма връзка с недостатъчното посвещение, а се обяснява с това, че аз, а може би и партньорът ми, не съответстваме на моя идеал за отдаденост. Неизпълнението на моя идеал ме прави тъжен и нещастен. А аз не съм перфектен, несъвършен съм.