— Боя се, че не, учителю. — проплака младежът, осъзнал, че пагубен ужас стяга сърцето му и вледенява крайниците насред приятно прохладната нощ.
Старецът потрепера и изсъска:
— Значи времето ми на земята е било загубено безцелно. Защо ли реших да те обучавам? Защо… защо? Но станалото е минало, както сам ми напомни.
— Но, учителю, защо си мислите, че хората ще бъдат изправени пред същия онзи избор? Нали ние никога няма да забравим, какво се е случило?
Учителят с яд изкрещя:
— О, Боже… — но не завърши речта си, защото с гърлен звук се отпусна на завивките.
Ученикът прегърна безжизненото тяло и сълзи побиха по очите му:
— Какъв е бил изборът тогава?! Какъв ще бъде поредният избор?!
А в небесата звездите нашепваха с болка. Слушаше ги мъртвата душа на стареца.
— Не разбра… Той не можа да проумее… Беше единственият, за който имаше учител, но не разбра… Съжаляваме Стардъст, небесни учителю, че те посъветвахме да избереш него.
Думата взе старикът:
— Не се безпокойте звездни души — той знае, защото в него са пламъкът и сърцавитостта, защото е милосърден.
— Надяваме се, че е така, защото ние сме много по-стари от тебе, защото ние сме душите на мъртвите от преди хилядолетия и няма нито един сред нас, който да не е видял последиците от грешно избран ход при поредния избор и досега всички са грешали, когато се срещнат с него.
— Не се безпокойте — той разбра и отговорът е в сърцето му! — усмихна се мъртвата душа.
Година по-късно. Пред тълпа от малки дечица, ученикът бе станал учител и нашепваше разумни слова:
— Помнете моите думи, защото съдбата непременно ще ни изправи пред поредния избор и той може да е последен.
— И, какъв е този избор, за което казваш, че всеки един ден се изправя пред него? — разкиска се невярващо дете.
— Той е… Той е…
Последвалите думи бяха разгърнати в тишината и далечни души ги подеха, за да ги разпратят из цялата Земя и към звездите.
— Изборът…
Хиляди звезди, трилиони души се усмихнаха и подеха думите на мъдростта, говорейки в един глас:
— … да решиш дали да живееш или да умреш, дали да убиваш или сътворяваш живот, да градиш или разрушаваш… дали да бъдеш добър или зъл.
Душата на стареца се усмихна, а той промълви:
— Знаех си — той бе разбрал, отговорът бе в сърцето му!