Бутвам я на леглото и поглеждам часовника върху шкафчето. 12.15. Опипвам я, наблюдавайки спазъма, който пробягва по устните й, после дрехите се разхвърчават из стаята и аз съм върху нея и в нея. Лицето й се гърчи в агония, а аз се чудя, кога ще мине шибания влак.
12.21
Тоя скапан влак, шибаните му Англиан Рейлуейс или както там викат на тая приватизирана помия… 12.22, тъпи копелета… трябваше вече да е минал…
— Страхотна си, бейби, същински динамит! — лъжа окуражаващо.
— Ъ-ъ-ъх… — хрипти тя.
Мамка му, ако влага само толкова в цялата работа, по-добре да иде да прави бургери, защото няма бъдеще в индустрията.
Стискам зъби и задържам още пет кошмарни минути до 12.27, когато мръсното копеле най-сетне профучава и разтърсва гарсониерата из основи, а тя започва да пищи в екстаза на любовта.
— Силен финал, бейби — казвам й. Опитвам се да прилагам тактиката на Тери Венабълс като треньор — дръж на основните неща, не забравяй да им повтаряш, че ги бива. Позитивно отношение, насърчаване, никакво крещене и изпускане на нервите. — Но трябва да влагаш повече жар. Казвам ти го за твое добро.
— Благодаря, Саймън — усмихва се тя и оголва нащърбените си зъби.
— Сега обаче се налага да тръгваш, защото имам работа.
Лицето й леко посърва, но за секунди навлича дрехите си, сякаш само с едно единствено движение. Подавам й десетачка за билети и фасове, тя набързо се сбогува и се измита.
Когато вече се е разкарала, събирам купчината гей-порно списания, които накупих вчера в Сохо и ги набутвам в голям плик, върху който надписвам адреса:
ФРАНСИС БЕГБИ
ЗАТВОРНИК № 6892ВК
ЗАТВОР НА Н.В. СОТЪН
СОТЪН МЕЙНЗ
ЕДИНБУРГ
ШОТЛАНДИЯ
Винаги приготвям пакет с такова съдържание за старото приятелче Бегби, който му изпращам, когато се връщам в Шотландия, така че клеймото винаги да е оттам. Чудя се, кого ли подозира. Сигурно всяко копеле в целия район Лотиън. Това е част от моята малка война с родния ми град.
Без да щадя пастата „Гибс“ измивам зъбите си, старателно отмахвайки всякакви остатъци от Таня, после се мушвам под душа и трескаво търкам гениталиите си, опитвайки се да изчегъртам налепите от тази биологическа опасност, която току-що бях изклатил. И познайте какво, разбира се, точно в този момент звъни телефонът. Най-голямата ми слабост, че никога, ама никога не мога просто да го оставя да си звъни, а и секретарят не се включва. Увивам хавлиената кърпа през кръста си и го вдигам.
— Здрасти, Саймън. Как си, моето момче?
Минават няколко секунди, докато затопля на кого е този глас. Леля ми Паула, която звъни от Единбург.
4. „…бездарни чекии…“
Всеки път, когато си сменям курса, се чувствам все по-голяма неудачница. Но университетските курсове са като мъжете; дори и най-очарователните не могат да те задържат достатъчно дълго. Коледа вече мина и аз отново съм свободна жена. Все пак смяната на курсове не те кара да се чувстваш толкова лошо, колкото, когато сменяш града или университета. Плюс това се чувствам доволна от факта, че вече съм изкарала цяла година без прекъсване в Единбургския Университет. Е, почти цяла година. Лорън бе тази, която ме нави да сменя курса по литература с този по медии. Новата литература е киното, каза тя, цитирайки някакво тъпо списание. Разбира се, отвърнах, диалог не се учи вече от книгите, но не се учи и от филмите, а от видео игрите. Накъсан, стегнат диалог. Ако наистина искаме да сме стилни, радикални и ултрамодерни, трябва да се наврем в тарапаната пред игралните автомати сред анемични тийнейджъри, които са избягали от даскало. Автоматите на Джонис Амюзмънтс, Саут Сайт — там е мястото.
Трябва обаче да продължа с поне един модул по литература и избрах шотландска литература, тъй като съм англичанка и да правиш нещо точно на опаки винаги е добър аргумент.
Маклимънт изнася лекция пред шепа патриоти и кандидат-шотландци (Боже, миналата година и аз бях от тях. Научих, че една от прапрабабите ми, за която преди не бях дори и чувала, имала неблагоразумието да прекара отпуската си в Килмарнок или Дъмбъртън и за малко да се запаля по идеята да разигравам горда шотландка заради едната стипендия…). Докато Маклимънт се цепи с националистическата си пропаганда, направо имаш чувството, че някъде отзад се носи саундтрак от шотландски гайди. Защо изобщо съм тук? Отново идеята е на Лорън. Лесно се избутва, това е.
Дъвката в устата ми е придобила металически вкус и от дъвкане ми се е схванало ченето. Изплювам я и я лепвам под банката. Умирам от глад. Миналата вечер изкарах двеста лири с бездарни чекии. Изпразвах мъже под хавлиени кърпи. Тия затлъстели, червендалести лица, които те гледат с настървение, са толкова прозрачни. Веднага ти става ясно какво искат и разиграваш ту безчувствена, вулгарна кучка, ту прехласнато миловидно момиченце или каквото там се очаква. Всичко това ти е толкова далечно, толкова не те засяга, че се сещам как с брат ми дърпахме кучето ни Монти за пениса и после гледахме как се опитва да се изпразни като се търка на дивана.