Разгорещяваме се и тя ме заковава с невероятната сила на бедрата си, които изглеждат толкова измамно деликатни. Тя е притиснала кура ми и го потрива в окосмяването си, после го вкарва в себе си. Чукаме се бавно известно време докато и двамата свършваме. После се запрепъваме към леглото и се просваме върху завивките. Аз се пресягам към чекмеджето и вадя пакетче кока. Тя отначало се дърпа, но въпреки това правя две линии, преобръщам я и подсушавам ямката в основата на гръбнака й със завивката. Почти задушавайки се от вида на този невероятен задник, изсипвам едната линия в това кътче на тялото й и дърпам. Пръста ми се спуска между бузите й, лекото докосване на ануса я кара да се стегне за миг, но аз продължавам и се промъквам в прогизналата й вагина. Кокаиновия шемет преминава през мен като норуичкия влак през Хакни Даунс и аз отново й го вкарвам, но този път тя е на колене, блъскайки се, притискайки се с все сила в мен.
— Дръпни я… — задъхвам се, сочейки линийката на нощното шкафче.
— Аз… не… взимам… такива… боклуци… — задъхва се тя, докато се гърчи назад като змия, нанизвайки се на кура ми с бясна сила и невероятна прецизност.
— Смръкни я, мамка му — изкрещявам, тя извръща глава с развратна усмивка и казва: — О, Саймън… — Пресяга се към тръбичката от свита банкнота и дърпа, докато я чукам, а аз леко забавям, за да може добре да дръпне линията, после започвам да помпам с все сила, държейки я с две ръце за кръста. Извиващата се змия на тялото й се е вцепенила, двамата сме като двете части на едно бутало и двамата свършваме едновременно крещейки.
Същата нощ го направихме още няколко пъти. Когато будилникът иззвънява, ставам и правя испански омлет и италианско кафе. След закуска отново се чукаме. После тя тръгва за Университета, аз дръпвам още една линия, правя си още едно двойно кафе, нахвърлям някои дрехи и дреболии, които ще ми трябват за Амстердам в чантата и потеглям за работа зашеметен и екзалтиран.
Нищо не може да те свали на земята повече от тази дупка. Очакват ме проблеми и не мога да реша, дали са от водопроводно естество или проблеми с персонала. И от двете по малко, защото очевидно старият бойлер е на път да експлодира.
— Пак Амстердам?! Ти току-що се върна оттам! Не става, Саймън, просто не става — нарежда Мо, тръска отсечено глава отказвайки да ме погледне и усърдно лъска плота на бара.
— Мораг, разбирам, че напоследък изисквам твърде много, но Алисън е тук, за да ти помага. Става дума за tres съдбоносна бизнес среща — казвам й, оставяйки стария БТР да мрънка, отдалечавайки се.
Направо замръзвам, когато излизам и се отправям към летището. Полетът ми напълно предвидимо закъснява и когато пристигам chez Рентън вече е привечер. Атмосферата между него и онова гадже Катрин е доста обтегната и аз (слава богу) не успявам да я разведря, подарявайки й парфюм Калвин Клайн от безмитната зона. Подаръкът напълно подхожда за третодивизионна пичка.
— За теб, Катрин — усмихвам се, задържайки поглед, но ме посреща само къс тевтонска стомана. Определено няма да пропусна тази малка нацистка, ако ми се отвори парашута. След няколко секунди физиономията й омеква и тя дори придобива кокетно изражение.
— О, ме-е-ерсий, нямаше нужда… — провлачва тя.
Всичко това, разбира се, има за цел да подразни Рентън, но ако с нещо съм го разстроил, той определено не ми прави удоволствието да го покаже. Отправяме се към Тисен Кафе отсреща, този онанистичен риж папуняк набира на GSM-а си някакъв негов приятел, с когото искал да ме запознае. Пичът очевидно се занимава с разпространение на порно. Да, старото приятелче Рентс си има своите приложения. Бяхме измъдрили следната система: откриваме две банкови сметки в две различни цюрихски банки — едната за общи разходи по филма, а другата за продуциране. Първата сметка е с нареждане, ако прехвърли 5000 лири, парите да бъдат превеждани в банка numero duo.
— Швейцарските банки не задават въпроси — обяснява Рентън, — а използването на две едновременно прави парите практически непроследими. Всички копелета, които са в порно индустрията ги използват, а също и собствениците на големи клубове.
— Това ни трябва, Рентс, да действаме — казвам му. Известно време си лафим, но рижият нещо се разсейва и аз знам причината. — Няма ли Катрин да отскочи да пийне нещо с нас, Марк? — усмихвам се докато пресичаме наклонения мост над канала, вървейки към пъба на ъгъла.