Той нещо смутолевя вместо отговор, докато влизаме в бара.
Мястото е жестоко, стар холандски дървен бар с огромни витрини, през които нахлува гаснещата светлина. Спирам да се насладя на гледката, така че Рентън да купи пиенето. Старите навици умират трудно.
— Mak ik twee beer — казва той на усмихнатия барман.
Скоро изниква и този негов приятел, холандец на име Петер Мурън, към когото той се обръща на Миз. Миз очевидно е дистрибутор на „еротика за възрастни“ както сам се изразява. Думата „нечистоплътен“ във всичките й смисли сякаш е измислена за него. Той е слаб, с къса черна коса и сбръчкано лице, шарещи очи на гризач и рядка, кирлива брадица. Трябва да държа под око този тарикат. Той ни повежда към червения квартал и устата му не спира по пътя.
— Имам малък офис в Нойзюд Вурбургуол. Оттам се занимавам с дистрибуцията на видеозаписи. Отчасти собствена продукция, неща на приятели, европейски и американски перверзни, дори и домашно видео, ако е добре направено. Ако гаджетата са класни, образът — ясен, а сексът — изобретателен или поне достатъчно разпален, няма проблем — ще се заема — обяснява той, дърпайки дръжката на вратата. Шибан пуяк!
Качваме се по тясна стълба към офиса му. В дъното има остъклено пространство с купища техника за монтаж на видеофилми, няколко монитора и пулт. Явно Миз върши основната си Работа тук. Той ми обяснява, че внася множество американски DVD-та, прави им пиратски шев и кройка и ги пуска като чисто нови.
— Всичко опира до монтажа — казва леко небрежно той, — монтажа и опаковката. За целта използвам и десктоп-издателската техника на един приятел.
Миз се опитва да мине за важна клечка, но аз съм се нагледал на такива неща в Лондон. Макар мангизите, които да носи тази техника да са впечатляващи, скоро се отегчавам и предлагам да се измъкнем за по още една бира.
Излизаме и минаваме покрай червените неони на витрините с курви. Започвам да си спомням някои неща за това място.
— Сещам се как дойдохме тук за пръв път като бяхме на шестнайсет с Рентс — казвам на Миз. — Пробвахме се подред при една едра курва от витрините. Хвърлихме чоп и Рентс влезе първи, докато аз останах да го чакам навън. Когато дойде мой ред, оная ми вика — „Надявам се, че не свършваш толкова бързо като приятелчето си. Той свърши за секунди и после ми вика, дали не можел да поседи малко вътре, та му направих кафе“. И когато излизам след сеанса, оставяйки я изчукана, все едно през нея е минал японски влак-стрела… — смея се, докато рижият нещо се опитва да подмята, че съм бил и толкова бърз като влакът стрела, но аз продължавам, независимо от жалките му опити за подигравка. — Излизам и му викам на тоя чекиджия, викам му — „Как беше кафето, приятел?“.
Влизаме в някакъв клуб, Рентън се носи из свои води и маха на кой ли не, сякаш кура му е станал с четири инча по-дълъг от онова провиснало жалко нещо, изпод нелепите му рижи пичи косми, чиято снимка навремето разлепихме по автобусните спирки. Да съм отново с него е адски странно. Чувствам се невероятно добре, няма и доза тъпа носталгия, а това, че не си вярваме придава жесток адреналин на приключението.
Удрям няколко малки и една-две бири, но го карам внимателно. След известно време Рентън ме издърпва настрана и просто не може да се спре да говори. Стара слабост, която се проявява с поемането на критична доза алкохол, независимо от вродения му стоицизъм, с който наблюдава света около себе си. Този път дори е още по-зле и ми признава, че почти не пие напоследък. За негов късмет, хората обикновено са достатъчно наквасени, за да не си спомнят какви ги е дрънкало копелето. Но не и този път, Рент Бой.
— С Катрин не върви — казва ми. — Определено ще се върна за известно време. Далаверата ми допада, дори е възможно и да проработи… — Той се поколебава за секунда. — Бегби е на топло, нали?
— Поне още няколко годинки — лъжа.
— За убийство по непредпазливост? Не ме занасяй! — мръщи се Рентън.
Поклащам бавно глава.
— Франко не може да се нарече образцов затворник. Разковал няколко души, прецакал едно-друго. Ключът е хвърлен — правя небрежен жест с китка.
— Хубаво. Значи ще се пробвам.
Добри новини за Симоне Де Буржоа или по-скоро Саймън, който скоро ще се обуржоази. Вечерта тръгва на бързи обороти след като Миз ни снабдява с кока от едни мароканци, единият от които се опитва да ми досажда с приказките си, сякаш ме интересува черният му задник. Измъквам се в кенефа заедно с Рентс и дръпвам по една линия във всяка ноздра.
След кратко спречкване Рентън има наглостта да ме нарече расист и ние се връщаме при Миз.