Коката още ни държи и потегляме да ударим по бира, но аз насочвам Бегби по-далеч от Порт Съншайн, което е доста лесно, защото той пие напоследък в Николс. Франко получава SMS на GSM-а си. Той се кокори и не може да повярва на очите си.
— Какво има, Франко, човече?
— НЯКАКВО КОПЕЛЕ СЕ ОПИТВА ДА МИ СЕ ОТВАРЯ! — изревава той и две каки, които минават покрай нас с детски колички едва не се подмокрят.
— Какво има?
— Шибано съобщение… не пише от кого е… — На котака далеч не му е забавно и той натиска безразборно копчетата. Влизаме в пъба и той продължава да се занимава с GSM-а си, докато аз взимам бирите от Чарли, който е зад бара. Мобилният на Бегби пак иззвънява и той отговаря, този път адски предпазливо.
— Кой е?
Следва пауза и настроението му малко се разведрява, слава богу.
— Добре, Малки. Става.
Той го изключва и ми казва:
— Школа по карти у Майки Форестър. Там ще е Нори Хътън, Малки Макарън и така. Дай да вземем някаква манджа за вкъщи и да ходим.
Казвам му, че нямам пари, което не е вярно, но школа по карти с Бегби означава, че трябва да играеш, докато той не спечели всичките ти пари, независимо колко време ще отнеме. Така че, гледам да скатая.
— Хубаво, тогава ела да пийнеш едно, копеле — вика той. Невъзможно е да откажа, така че отиваме в офиса на Майки, а Бегби не спира да говори за Марк Рентън и как щял да го убие. Хич не ме радва това му настроение, човече и хич не си падам по подобни типове като Малки, Нори и Майки Форестър. Те седят около една маса и наоколо има планини от кока, литри Джим Бийм и бира. Аз излизам от играта след като загубвам четирийсет лири.
— Спъд, ти можеш да сменяш музиката — нарежда ми Бегби, но разбира се, не мога да пуска каквото искам, защото той казва какво ще се слуша. — Сложи Род Стюарт, копеле… every day I spend my time… drinking wine, feeling fine…
— Май нямам Род Стюарт — вика Майки. — Преди имах, но бившата ми гепи повечето плочи като се изнесе.
Франко го поглежда зверски.
— Иди си ги вземи от курвата, тъпако! Не може да се играят карти без Род Стюарт! Това се прави на школите по карти — напиваш се, пееш Род Стюарт и това е! По-добро няма, копеле!
— Видя ли снимките на Род Стюарт от вътрешната страна на онова CD? — пита Нори. — Накичил се с парцали като дърта уличница. А онази, видя ли я, дето е облечен като педал?
Аз много добре си спомням тези снимки, Род Стюарт със зализана назад коса, с мустаци и очила. Но си трая, защото виждам как реагира Франко.
— Какво искаш да кажеш, Нори, да ти го начукам?
— За албума, този Greatest Hits. Оня се облякъл като жена на една от снимките, а на друга е гримиран като педал.
Бегби направо се тресе.
— Какво искаш да кажеш с това „облякъл се като педал“? Смяташ, че Род Стюарт е някакъв шибан педал ли? Род шибания Стюарт? Това ли искаш да кажеш?
— Отде да знам дали е педал или не? — смее се Нори. Малки обаче се усеща.
— Хайде, Франк, раздавай!
— Род Стюарт не е педал — казва Майки. — Чукаше онази, Брит Екланд. Гледахте ли я в оня филм с Калън, онзи дето са го снимали горе, из Хайлендс?
Франко обаче не чува нищо. Той казва към Нори:
— Значи щом мислиш, че Род Стюарт е педал, значи всички, които го харесват са педали, така ли?
— Не, аз… аз…
Късно е, човече, аз се обръщам да не гледам и само чувам трясък и викове, а когато пак поглеждам не мога да видя лицето на Нори, сякаш са му сложили черна маска. Това обаче е само качулка от кръв, защото Франко е счупил бутилката Джак Даниълс в главата му.
— Франко, човече, имаше още пиене в бутилката — недоволства Майки, докато Бегби става и се отправя към вратата. Малки подпира Нори и го води към банята. Аз се изнизвам след Франко по стълбищата.
— Скапан отвореняк с тия свои мръсни подмятания — съска Генералисимус и се цъкли срещу мен, но аз не го гледам, само си мисля да го заведа в Николс и да пием по бира, малко да се успокои и после дим да ме няма към къщи. Невъзможно е човек да има чак толкова отчаяна нужда от компания, не и дотам отчаяна.
42. „…прекършен пенис…“
Клетият Тери, такова нещо да му дойде до главата. Извикахме линейка и те го изнесоха право в болницата, където го прегледаха и му казаха, че има пречупен пенис. Явно беше сериозно, защото веднага го вкараха в отделението.
— Ако нещата се развият добре — казва докторът, — всичко ще се оправи. Ще бъде напълно дееспособен. Все пак може да има усложнения, но на този етап още не трябва да мислим за ампутация.
— Какво… — казва Тери, напълно ужасен, съобразявайки, че в болницата не дават легла, освен ако случаят не е наистина спешен.