— С какво право причиняваш това на мен! — умоляващо пита той.
— Току-що отговори на собствения си въпрос, приятел. Помисли си! Сега, ако обичаш, чупката, защото ме чака малко бизнес. Изпий си първо капучиното, тук го правят страхотно!
Но, не, той го оставя и аз се замислям за опитите си да намаля наркотиците на хилядолетието: кофеина и кокаина. Въпреки това, когато той се затътря отчаян към колата си и потегля обратно към покрайнините с кариера, увиснала на косъм, аз вземам капучиното му и оставам да поседя, наблюдавайки гларусите, които крякат над главата ми и си мисля — да, Лийт е точното място. Как съм могъл да се застоя толкова дълго в мръсния сивкав Лондон?
С Дерек Конъли, актьора, изскача един малък бонус. Той и гаджето му Саманта са навити да изиграят онази част с брата, който иска стандартен секс и бива съблазнен за В&В. Наемаме някакво западнало място в Линкс. Раб протестира, защото имал работа в Университета, но след малко четкане успявам да го прикоткам заедно с Винс, Грант, такъмите и DVD-камерите. Бързо правим малко „партизански“ снимки на стандартния секс и частта със съблазняването. Резултатите са доста добри. Ако броим и недовършената оргия, вече имам двама от седемте братя.
Връщам се в пъба да огледам личния състав. Вътре е доста претъпкано. Забелязвам Бегби с физиономия тип ловец-убиец и Лари, които влизат през страничната врата, така че решавам да се чупя и да видя Тери в болницата преди да замина за Глазгоу с Ники. Мо беснее, че остава да бачка отново сама. Али влиза и видът и определено не е цветущ. Обяснявам на Мораг, че няма друг начин и просто трябва да отида до Глазгоу, за да огледам възможностите за разширяване на бизнеса.
— Разширяване? Глазгоу? Какви ги плещиш?!
— Верига пъбове в стил Лийт. Ще направим франчайзинг на Порт Съншайн — първо на запад, после надолу — на юг. — Оглеждам разпадащия се коптор. — Ще продаваме марката — смея се. — Нотинг Хил, Айлингтън, Кемдън Таун, центъра на Манчестър, Лийдс… всички ще паднат като плочките на домино!
— Тая няма да я бъде, Саймън — клати тя глава, но аз се опитвам да се изнеса преди Бегби и неговия малоумен приятел да са ме забелязали. Но е твърде късно, той ме вижда и веднага пристига.
— Няма ли да изпиеш по едно с нас? — повече или по-малко изкомандва той.
— С удоволствие, Франк, но трябва да мина да видя един приятел болницата и след това се мятам на влака за Глазгоу. Звънни ми през седмицата на GSM-а и ще се видим да поприказваме.
— Хубаво… Би ли ми казал пак номера си?
Давам номера на зеления GSM и Бегби го нанася, очевидно забелязвайки, че не е същия, откъдето е получил омразния SMS.
— Това ли е единствения ти GSM?
— Не, имам още един за бизнес. Всъщност даже са три, но номера за гаджета си е чисто моя работа!
— Получих шибан SMS от някой, който се опитва да ми се отваря. Беше някакъв като чуждестранен номер. Не успях да се свържа обратно.
— Така ли? Телефонен тормоз, а? Скоро някой ще започне да те следи, Франко — шегувам се.
— Какво искаш да кажеш с това, мамка ти? — изглежда ме зверски Бегби.
Усещам как кръвта ми се смразява. Почти бях забравил измеренията на зашеметяващата му параноя.
— Това е шегичка, Франк. Хайде, приятел, давай го по-лежерно, по дяволите — правя се на духовит и по приятелски леко го бутвам с юмрук по рамото.
Следва пауза от около две секунди, които ми се струва десет минути, през които виждам как пред очите ми се отваря голяма черна дупка и засмуква целия ми живот. Тогава, тъкмо когато си мисля, че съм си разрешил прекалено голяма волност, той явно се поуспокоява и дори прави опит да се пошегува.
— Никой не ме преследва, по-скоро всички копелета като че ли се разбягват от пътя ми. И това са така наречените ми приятели — казва той и ме гледа втренчено с някаква надежда.
— Казах ти, Франк, ще се видим другата седмица. Напоследък бях доста зает, учех се на занаята, дето се вика, но скоро ще съм свободен — обяснявам.
Тоя, Лари, ме гледа с лукава усмивка.
— Чух, че и друг занаят си подхванал, приятел…
Студени тръпки пробягват по гръбнака ми и се чудя, кой се е раздрънкал, но кимам загадъчно и тръгвам, усмихвайки се на Франко и Лари. Обръщам се към Мораг и подвиквам: