— Бира за момчетата, Мо, за моя сметка. Наздраве, момчета! — чуруликам и когато се измъквам краката ми ме носят леко, леко, почти подскачам от радост, че съм се измъкнал от тая тиня в бара.
44. „…онези, които чупят рекорди…“
Сигурно е заради компанията, с която движа, но забелязвам, че все повече разсъждавам като местните. Животът е сладък. Топъл пролетен ден е и стъпките ми са леки, небрежни. Някакъв бачкатор подсвирква след мен, но аз го отминавам с почти снобско презрение, чувствайки се като гадна, апетитна и арогантна кучка. Сега мога да го правя с волно сърце след като свърших с курсовите работи. Вървя през все по-тъпкания с туристи център към болницата на свиждане на Тери. Клетия Тери.
Въздухът има онзи щипещ, свеж прохладен привкус, но с пуловер не е неприятно. Осъзнавам, че наистина се забавлявам с този филм. За мое учудване това не се дължи особено на секса. Аз съм навита, но никога не е толкова добър, колкото очаквам. Твърде много прилича на работа, твърде много се прави за пред камерата и заради това често е скучен и неудобен. Понякога се чувстваш като онези, които чупят всякакви рекорди, например сто души натъпкани в едно мини и тям подобни, а и Саймън с неговите „стоп“ и „старт“ изглежда не го прави толкова заради филма, колкото да упражнява властта си над нас. Но основното е, че се чувстваш част от нещо, чувстваш се ангажиран и жив.
Вчера заснехме сцената със замъка, една от най-трудните, в Танталън, Норт Беруик. Саймън намери един приятел дърводелец, който направи фалшив тумрук — от онези окови за крака с две дебели, врязани и заключени дървета. Рони трябваше да е с очила, а Урсула с бяла мини поличка и Т-шърт, така че ефектът от русата коса и тенът да е пълен. Рано сутринта заснехме Рони, който се качва на един панорамен автобус, а тя го преследва. После отидохме на автогарата. Автобусът за Норт Беруик беше почти празен. Заснехме Рони в автобуса как седи с вид на задръстеняк с цайси, бележник и фотоапарат. Раб в това време беше зад нас в каравана, карана от Крейг и снимаше екстериорните кадри.
Вътре в автобуса заснехме Урсула, която казва на Рони:
— Имате ли нещо против да седна до вас. Аз съм шведка.
Рони най-прихвана от уроците по актьорско майсторство. Дерек каза, че му идва отвътре.
— Не, заповядайте — отвърна Рони. — Аз изучавам древни замъци.
После заснехме сцената с тумрука, където той я вижда и тя обяснява, че се е заклещила, така че той не може да устои и я опъва отзад. Така се приключи и с третия брат.
Когато влизам в отделението, забелязвам, че разправиите между Раб и Тери продължават. Смятам, че Раб тайно се радва на затрудненото положение на Тери, макар че самият Тери изглежда в доста по-добро настроение. Шкафчето до леглото му е затрупано с плодове, които очевидно няма да бъдат изядени и всякакви консерви и кутии с храна за вкъщи. Около таза му има нещо като рамка, която се надига нагоре изпод завивките, явно да защити повредения му пенис.
— Изумително! Гипс ли е? Шина или нещо друго — питам.
— Не, нещо като бандаж.
Саймън оглежда самодоволно обстановката в болницата, все едно току-що я е купил. Вътре е топло и той е свалил пуловера си, но не го е вързал на кръста по най-обикновен начин, а го е прехвърлил през раменете си, сякаш е богаташ, отишъл да играе голф. Той ми се усмихва и след това се обръща към пациента:
— Та, как се държат с теб, Тери?
— В отделението има някои много засукани сестри, вярвай ми, но това направо ме убива. Всеки път, когато се надървя е адска агония.
— Мислех си, че са ти дали някакво лекарство, за да не се възбуждаш — разсъждава Раб.
— Подобни неща могат да действат на такива като теб, Биръл, но за мен такова лекарство още не е измислено. Докторът се шашка и ми вика, че така нямало никога да зарасне.
Саймън го поглежда мрачно и съобщава лошата новина.
— Не е възможно да забавим снимките, Тери. Ще трябва да ти намерим заместник. Съжалявам, приятел.
— Никога не можете да ми намерите заместник — казва Тери напълно делово и без капка арогантност, просто като напълно неутрално съждение.
— Снимките иначе вървят идеално — пали се Саймън. — Рони и Урсула бяха ненадминати вчера, а Дерек и гаджето му бяха супер в сцената с асансьора.
Тери оглежда Саймън, очевидно решен да охлади ентусиазма му.
— Между другото, Сики, защо си си сложил пуловера на раменете като някой педал?
Реагирайки с раздразнено ледено изражение, Саймън потърква агнешката вълна между палеца и показалеца си.
— Това е пуловер Роналд Мортесън. Ако изобщо разбираше нещо от дрехи, щеше да разбереш какво означава това и защо съм решил да го нося по този начин. Както и да е — той поглежда към мен, после пак към Тери. — Радвам се, че си добре и че нещата вървят към подобрение. Ники, имаме работа за вършене.