Отиваме в пъба, обръщаме няколко бири още и после решаваме да се пуснем из центъра. Иска ми се да разкарам този образ, по фамилия Чизхолм, колкото се може по-скоро, но нали ми направи добро, задължен съм му, така че е някак нормално да му правя компания още известно време. Чакаме такси, даже сме склонни на автобус, но нищо не идва. Шотландска работа, Шотландска Футболна Асоциация отвсякъде. Чизи тогава изчезва към паркинга на завода за бира. Мислех си, че е отишъл да пусне една вода, значи, но скоро пред мен се паркира синя Сиера и кой друг мислите, че виждам зад волана, освен звяра от семейство котки, известен като Гари Чизхолм.
— Конят ви е готов — вика Чизи, а златният му зъб блести все едно е някакъв озъбен тигър.
— О, да… — викам, качвайки се. Така и така, котаците от политиката разправят, че живеем в безкласово общество, значи няма значение чия кола ще вземеш. Всичко за всички, нали така, значи.
— Трябва да побързаме да не изпуснем хепи-ауъра в града, копеле — разправя Звяра и започва да се смее с оня смях, дето имаш чувството, че ти сваля месото от кокалите.
Зарязваме колата на Джонсън Терас, завиваме по Майл и се качваме по стълбите на Дийкънс. Кимаме на няколко познати лица, току-що пристигнали от Корт, значи и след няколко бири се чувствам мотан, човече, просто вече не държа толкова, така или иначе винаги съм си падал по друга дрога.
Чизи започва да плямпа за стари познати: пичове от пандиза, разни отвореняци и подобни. Това не е много моя тип разговор, защото все съм на страната на прецаканите, значи. Отивам в кенефа и си мисля за пачката в джоба си, човече, с тези пари мога да си взема и момиче, без проблем, без никакъв проблем, значи и по някаква причина взимам капути от машината и ги прибирам в джоба. Пак напипвам хапчетата и те направо ще ми прогорят панталона, човече. След миг вече съм ги глътнал.
Като се връщам, разбирам, че и Чизи мисли в същата посока, което страшно ме изнервя.
— Чука ми се, та две не виждам — подмята той. — Сега е идеално време да гепиш някоя пичка, точно между четири и шест следобед. Пълно е с курви дето се наливат от обяд и по това време вече не знаят на кой свят са. Пички, пазете се, Чизи тръгва на лов!
Точно в този момент не бе нужно да търсиш далеч. Едно рижо гадже седи само на бара. Белият й чорапогащник е толкова провиснал, човече, няма никаква еластичност, стои като торба с лайна. Тя се е насмукала като сюнгер, човек даже и наум няма да му дойде да я доближи, но, разбира се, Чизи е право там. Той й взима пиене, казва нещо и тя сяда при нас.
— Как си, приятел? — пита ме тя. — Аз съм Кас.
Мамка му, това гадже е яко спиртосано. Смее се гръмко с лице на сантиметри от моето, задържа ръката си за малко върху ташаците ми и после се подпира на бедрото ми. Това голямо, червено лице с размазани, промити от алкохол черти дъхти в носа ми, разкривайки пожълтели развалени зъби. Моите са същите, сигурно и лицето ми изглежда като нейното от пиенето, сигурно, като гледам глупавата пиянска усмивка на Чизи. Като се насвяткам лицето ми обаче не почервенява, а губя цвят и ставам мъртвешки бял. Гаджето е положило все пак някакви усилия, намазала се е здраво с очна линия и червило, нещо пита какви зодии сме и други такива момичешки работи.
Но тя направо си мирише, човече. Май наистина се е насрала.
Погледът ми се е замъглил, значи, да, напоследък не съм от котаците, дето наблягат на пиенето. И тая тежка, мътна бира, човече. Чизи поема нещата в свои ръце обаче и ни извежда от пъба, отиваме обратно до Джонсън Терас и се мушкаме в открадната кола. Чизи дава рязко заден и за малко да смаже паркираната зад нас кола, но някак успява да спре и после да потегли надолу по паважа към Холироуд Парк в спускащия се мрак.
Гаджето е, така да се каже, с много мръсна уста, значи. Псува като за световно и по едно време тръгва да се промъква на предната седалка и да се намества помежду ни, разкривайки рижите си пичи косми. Чизи й тегли една майна, защото му пречи да превключи скоростите и колата се дави и трещи надолу по хълма известно време.
— Ей, копелета, кой иска да топне чушката? — кикоти се тя. Значи, с Али не сме го правили от години, но човек трябва съвсем да се е смахнал дори с пръст да я докосне тази.
Чизи се смее и за малко не ни трясва в металния портал на Холироуд Парк, но навреме извърта кормилото и ни вкарва вътре. Звяра паркира и ние тръгваме пеша из парка. Аз зяпам наоколо и се вглеждам в големия хълм на Артърс Сийт. Зад гърба ни има голям строеж. Някаква правителствена работа, за изборите и парламента, значи, така да се каже. Слънцето залязва и става бая студено.