— Не съм те питала за CV-то му — контрирам я. — Просто питах, дали го харесваш?
Лорън ме смушква доста яко с лакът и ми обяснява, че съм откачена. В много отношения тя е момиче с пуритански разбирания, закъсняла за времето си, в смисъл на старомодна. Обожавам полупрозрачната й кожа, а събраната отзад коса и очилата й са наистина секси както и прецизните деликатни движения на ръцете. Тя е стройно, грациозно сдържано момиче на деветнадесет и понякога се чудя, дали изобщо някога е имала сериозно гадже. С което, разбира се, искам да кажа, дали изобщо някога се е чукала. Твърде съм привързана към нея обаче, за да й обясня, че тия нейни феминистки бръщолевения са просто номера на една недоклатена провинциалистка.
Тя има навика да ходи с този Раб след лекции за по питие, да дърдорят за филми и да се оплакват от курса. Е, днес ще трябва да бъде menage a trois. Раб има малко онова поведение на човек врял и кипял, леко отегчен а ла и-това-съм-го правил. Струва ми се, че харесва зрелостта и интелигентността у Лорън. Чудя се дали наистина си пада по нея, защото тя определено го харесва. Личи си от километри. Ако пък толкова си пада по зрели мацки, то аз съм почти на двадесет и пет.
Раб се връща и носи три бири. Обяснява ни, че работи в бара на брат си, за да си изкарва допълнително. Казвам му, че и аз правя нещо такова — бачкам следобедите и някои вечери в една сауна. Като повечето хора и той изглежда заинтригуван. Килва глава встрани и се вторачва в мен с изучаващ поглед, който изцяло променя лицето му.
— Ти нали не… искам да кажа, знаеш…
Лорън се нацупва с погнуса.
— Да спя с клиенти ли? Не, само масажирам — обяснявам и правя отсечени движения с ръце. — Разбира се, няма начин някой да не ти предложи, но това не влиза в услугите на фирмата — лъжа и после пускам въдицата — Но веднъж… — Тук правя многозначителна пауза. И двамата са зяпнали от очакване. Чувствам се като добрата стара баба, която чете приказка за лека нощ на невръстните дечица и тъкмо е стигнала до частта, където трябва да се появи големият лош вълк.
— …направих чекия на един възрастен мъж. Постоянно се оплакваше колко му липсва покойната му жена. Не исках да вземам ония двеста лири, но той настоя. После започна да разправя колко свястно момиче съм и да се извинява, че ме е поставил в такова положение. Беше ужасно мил.
— Как си могла, Ники? — изви глас Лорън.
— Вие сте си добре, шотландците, следването ви излиза без пари. Таксите ви се плащат, какъв ви е проблемът — затапвам я. Лорън знае, че не може да рита срещу това. Грубата истината обаче е, че правя куп чекии, но това не е нещо, което човек би правил за друго, освен за пари.
5. Мръсен № 18734
Бях подготвен за срещата с Колвил. Добре, че Таня ми разказа как се е държал този малоумник. Той отдавна искаше да се отърве от мен и сега на клетия чекиджия му се отваряше идеалната възможност. Не смятах да се дам без бой. През миналата година, поточно от лятото на миналата година ми се бе отдало добре да проуча потайностите на дома на семейство Колвил в Холоуей.
Разбира се, щеше да чака да свърши смяната ми. Вечерта вървеше спокойно. После Хенри и Чингиз дойдоха с още няколко момчета, всички доста пийнали. След някакъв скандал с друга компания имало екшън и нашите се кефеха на победата си, раздуваха кой какво направил и тям подобни. По някое време минаха на темата, че Абърдийн и Тотнъм щели да се обединяват.
— Представяш ли си тия стиснати задници да идат на бар — намесих се в разговора. — Кой, мамка му, ще плаща пиенето? Сигурно шибаният барман! — смея се и момчетата се смеят с мен. Правя им компания, наливам щедро питиета за сметка на заведението, защото знам, че скоро идва краят на моето царство.
В известен смисъл е тъжно, защото ми беше като втори дом, отворена врата, място, където се срещах с хора, онзи тип хора, с които изглежда винаги съм се срещал. Но свърши. Изчерпа се. Време е да продължа напред. Човек никога не може да спечели като бачка на подобни места. Печели, само ако ги притежава. С периферното си зрение виждам Линзи, която ми намигва преди да се качи на подиума с пилона.
Да, вярно, всичко е от пластмаса и хром, обзавеждането е съвсем оскъдно, и въпреки това можеш да усетиш миризмата на стари фасове, запарена сперма по фланелените панталони на мъжете, евтиния парфюм на момичетата, разредената бира. Цялото нездраво отчаяние, което витае насред веселието.
Линзи обаче си дава ясна сметка за нещата, твърде умна, твърде светната, за да се превърне в жертва и да се върже по-дълго от необходимото на такова място. Тя внимава никога да не показва пренебрежение към копелетата, които идват тук, пренебрежение, каквото една умна, образована жена като нея би трябвало да изпитва към тях, и вероятно към мен, макар всички да храним илюзии, че сме различни, че имаме някакъв специален финт в тази игра, някаква собствена спасителна ирония. Линзи обаче наистина е различна и има вярна представа за нещата. Направи няколко записа с аматьорско порно, направи собствен уеб-сайт, за да се разчуе името й и сега клиентите сами я търсят тук, точно в този стрийп и денс бар. Работи сама, без сводник, а заинтересованата й усмивка моментално се изпарява, щом се усети, че искаш да я работиш. Тя е човек, който не играе в чужди сценарии и следователно е напълно безполезна за мен.