Тогава ми светва, просто ми светва, че и аз съм гадно копеле и така. Само че при мен няма такова… няма злоба, така да се каже, злобата да върша съзнателно гадости. Както повечето хора на този свят и аз съм гаден по пасивен начин, гаден по погрешка, гаден с бездействието си, защото не ми пука дотам за хората, които не познавам, че да се намеся, дреме ми само за най-близките. Защо не мога да съчувствам на всички, а не само на хората, които познавам? Чизи… Много е опасно да си приятел с Чизи, но той ми е близък от пандиза и такова… обади се за надбягването, което сигурно значи нещо… защото ще заведа Анди и Али в Дисниленд и всичко ще е точно отново и това го дължа на Чизи…
Значи после потегляме, аз и Чизи, де, измъкваме се от парка през Абихил и тръгваме да търсим къде да заседнем отново. Зарязваме кухата лейка да се мъчи сама, оставяме я на нещастието и деградацията й, така да се каже, но аз я гледам през рамо, защото натам съм се запътил и аз, човече, просто съм сигурен, след като Али ме зареже и край, дотам съм… Всъщност, тя вече ме е зарязала и може би това е… но, не, сега имам пачка и всичко ще се оправи, също имам и книгата, освен това ще ходим в Дисниленд, човече…
С Чизи малко се мотаем, леко залитайки и накрая забиваме в някакъв пъб. Казвам му, че е психясал, че върши изродщини, а той ме поглежда и вика:
— Да не ти дреме за тия боклуци. Това ти е проблема, Спъд. Много си мек към тях. Такива като теб си мислят, че ако се държим добре с бежанците например и така нататък, всичко ще е наред, но не става. Знаеш ли защо? — Лицето му е на сантиметри от моето, но не мога да го фокусирам. — Знаеш ли защо? Защото копелетата готови да го поемат, готови са да търпят. Запомни го от мен!
Здраво съм се отрязал, друсан съм, а в джоба ми има цяла пачка. Но нещо в мутрата на Чизи ме дразни. Въобще няма нищо общо с това, което ми казва или с това, което направи на жената — нищо такова. Успявам да сглобя, че ме вбесява начина по който си вдига веждите, втренчва се в теб и отмята назад глава. Знам, че ще вкарам един на котака, знам го още минути преди да го направя. Минути, през които продължавам да му лазя по нервите, така че някак и двамата знаем какво ще стане.
После здраво замахвам и ми се струва, че не съм го уцелил, защото не чувствам нищо по ръката си, но виждам кръвта, която шурва от носа му и чувам виковете около бара.
Чизи слага ръка на лицето си, после става, вдига халбата си и от нея се разлива бира. Аз също скачам, той се опитва да ме удари, но пропуска, а барманът крещи здраво. Чизи хвърля чашата на земята и реве:
— НАВЪ-Ъ-ЪН!!
Тръгвам към вратата, но си мисля, — не, няма да изляза вън да се бия с Чизи, няма начин, човече, така че спирам точно на вратата и го оставям да излезе пръв, после я тръшвам зад гърба му и я заключвам. Чизи се опитва с шутове да влезе обратно, за да ме докопа, но двама от барманите пристигат, отварят вратата и му крещят да се разкара. Чизи не се отказва, отново се пробва да влезе, но единият от пичовете го сграбчва и Звяра му вкарва един. Двамата с Чизи започват да се трепят, а другият барман ме сграбчва и ме изхвърля навън. И сега сме Чизи и аз срещу копелетата от пъба, което за пичовете от заведението не е особен проблем, така да се каже, защото аз съм пиян и друсан, Чизи е съвсем пиян, а отгоре на това аз всъщност не мога и да се бия. Двамата го отнасяме и ония се прибират, оставяйки ни натъркаляни и стенещи на улицата. После тръгваме да вървим, държим разстояние помежду си и си крещим и се псуваме, но след това някак се сдобряваме и се опитваме да продължим с пиенето някъде. Навсякъде ни изхвърлят само в една пълна дупка, където пускат всички без значение колко са пияни, друсани или окървавени, но скоро ми причернява и припадам, а когато се събуждам, разбирам, че съм изгубил Чизи. Надигам се, излизам навън и се оказва, че съм някъде в Абихил и трябва да вървя.
— АЛИСЪН! А-ЛИ-СЪ-Ъ-ЪН… — чувам някой да вика, някакви деца на улицата ме гледат на тръни някак, аз се подхлъзвам по някакви стълби, падам няколко стъпала и се задържам на парапета. Викът се повтаря отново и аз за пръв път зацепвам, че той идва от мен.
Запрепъвам се към Роузи Плейс, минавайки покрай червените сгради по пътя към Ийстър Роуд и в същото време продължавам да крещя, сякаш имам два мозъка — единият крещи, а другият — мисли.
Две гаджета с якета на Хибс минават край мен и едната вика:
— Млъкни, бе, кретен!
— Аз отивам в Дисниленд! — казвам им.
— Като гледам вече си стигнал в шибания Дисниленд, приятел — отвръща една от двете.
46. Мръсен № 18747