Аз пък казвам, че изобщо не съм изненадан.
Класически „Ол Бар Уан“. Просто би могъл да бъде където и да е другаде. Пълната безличност на такива места винаги се прехвърля върху клиентелата им. Безвкусно изложение на хора, които идват да се натряскат с колегите си от офиса след работа и се надяват някой или някоя да е толкова пиян или отчаян, че да се съгласи да ги изчука.
Приближаваме бара и Скрийл ми показва Шърли Дънкан оставяйки ме със закачливото:
— Късмет, братче!
Е, здравей, бейби. Можех и сам да се досетя коя е. Тя е с две други гаджета, едната, от които става, а другата си пада малко грозен курволяк. Моята Шърли обаче е с не едно и две килца над нормата. Едно от нещата, за които съм съгласен с Рентън е, колко отблъскваща е дебелината. Никакви дрехи не вървят на тлъсто тяло — това е една социално задушаваща деформация, която подсказва лакомия, липса на самоконтрол и, нека си го кажем направо, душевно разстройство. Имам предвид у жените. При мъжете може да мине дори за проява на характер и joie de vivre.
Бих казал, че е в късните тийнейджърски или ранните двайсет години (това е още нещо за дебелината, колкото си по-тлъст, толкова по-малко значение има на каква възраст си) и дрехите й са избрани от доминиращата й майка. „Тези евтини дрешки в стил петдесетте за хора с умствени увреждания ти стоят чудесно, скъпа!“. Стоя си кротко на бара, отпивам от чашата с Джак Даниелс и колата и чакам нейната приятелка, курволяка, да ми кацне всеки момент. Пускам й една усмивка и тя ми я връща, отмятайки коса от очите си със заучена свенливост. Но тя не може да заблуди никого, явно отчаяно си го търси и смята да запише точки.
— Винаги ли има толкова народ тук рано в петък? — питам я, докато Стинг пее какво е да си англичанин в Ню Йорк.
— О, да, Глазгоу си е Глазгоу — отвръща тя. — А ти откъде си?
О, тази е толкова лесна. Защо не беше тя вместо Дебелата Берта?
— От Единбург, дошъл съм по бизнес, но реших да изпия едно преди да си замина. Сигурно току-що сте приключили работа?
— Да, преди малко.
Представям се на това гадже, което се казва Естел. Тя предлага да ме черпи, но аз настоявам да купя пиенето. Тя ми казва, че е с пиятелки и аз като истински единбургски джентълмен черпя и трите. Гаджето е впечатлено и не е ли очевидно защо.
— Този пуловер Роналд Мортесън ли е? — пита тя, докосвайки превъзходната вълна. Аз само се усмихвам многозначително. — Така си и мислех! — Тя ми пуска онзи открито преценяващ поглед, който не можеш да видиш в Единбург или Лондон от жена, освен, ако не е два пъти по-възрастна от теб. Аз съм просто ендинбургец в Кирленд, о-о, о-о…
Когато слагам питиетата пред тях, установявам, че са доста пияни, дори моята Шърли Дънкан. Естел ме поглежда и се обръща към Мерилин, третото гадже:
— Днес е в такова настроение, че може да те натика в меча дупка — кикоти се тя и се задавя с питието си.
— Само да внимава да не сбърка дупката — усмихвам се, улавяйки травматизирания поглед на Шърли Дънкан. Тя определено е най-грозната от трите.
— Тя никога не бърка дупките — смее се Мерилин, а Естел я сръгва с лакът. Опитвам се да сдържа естествения си инстинкт да се насоча към Мерилин, дори Естел би свършила работа при спешен случай, но бизнесът си е бизнес. Шърли гледа смутено, да, тя определено е най-гламавата в компанията.
— А с какво точно се занимаваш, Саймън? — пита плахо тя.
— О, PR съм. Занимавам се главно с реклама. Наскоро се преместих от Лондон в Единбург, за да задвижа някои проекти.
— А с какви клиенти работиш?
— Главно от киното, телевизията, от този сорт — казвам и продължавам да разтягам локуми. Изпива се още сума си пиене и петната по-лицата им стават все по-големи и по-червени, те започват да светят като фарове, а хормоните се блъскат като във флипер. Представете си големия надпис над казиното тип Вегас:
ПЕНИС, МОЛЯ!
Гледам Естел и си мисля, че за шест месеца на Кинг Крос при пълна програма мога така да я преобразя, че да си изкарва хляба по гръб. Надушвам развалената стока, там където някой баща или приемен баща е оставил неизлечим психически белег, който сам чака да избие отнякъде. Личи си по очите, леко унилия, наранен израз, подсказващ склонност към саморазрушителна привързаност. Животът на такива момичета е изкривен от сексуално посегателство и тормоз, но не се заблуждавайте, те са програмирани така, че да търсят своя следващ мъчител със страстта, с която той гони тях. Купонът се прехвърля в Клатиз и аз се залепвам за Шърли Дънкан за пълен потрес на другите две и на самата нея. Започваме да се целуваме и скоро вече я водя към Малмезон.