— Правила съм го само веднъж… — казва тя.
Когато се озоваваме в леглото, стискам зъби и мисля за плана. Одървен съм като желязо, ръцете ми опипват тежките й цици, движат се нагоре-надолу по провисналите й бедра и задника й, напомнящ лунен пейзаж. Вкарвам й го и тя свършва почти веднага. За да не губя контрол над ситуацията, решавам да не свършвам, а да издам фалшив стон. Изпъвам се като струна и с едно последно конвулсивно движение на таза симулирам изпразване.
Замислям се, че за пръв път симулирам оргазъм. Чувствам се чудесно.
Когато утринната светлина се процежда в стаята, мащабът на моята саможертва става болезнено ясен и направо ми прилошава. Тя става от леглото и казва:
— Трябва да тръгвам. Днес съм на работа.
— Какво? — питам, леко обезпокоен. — Работите ли, когато Рейнджърс пътуват?
— О, не, аз вече не работя на Иброкс. Напуснах миналата седмица. Сега работя за туристическа агенция.
— Не рабо…
— Нощта беше великолепна, Саймън. Ще ти се обадя! Сега трябва да бързам!
Тя излиза през вратата, а аз оставам да лежа като покосен, изнасилен от тлъста минджа и всичко това благодарение некомпетентността на Скрийл!
Изяждам предплатената закуска и изпълнен със самоненавист тръгвам към Куийн Стрийт, звънейки на Скрийл по мобилния. Той се прави на ни лук ял, ни лук мирисал, но аз си знам, че копелето ме е насадило.
— Не съм знаел, шефе. Нищо, де, завърти се край нея и ще разбереш кой бачка там сега!
— Ъ-ъ-ъх — прекъсвам разговора с надеждата, че Ники се справя по-добре от мен.
47. „…Вездесъщия Картоф…“
Протрита съм и съм изморена. Мел и аз трябва да направим сцената на боксовия ринг с Крейг. Поне не се налагаше да го чукам след това. Сценарият беше променен, това бе първото нещо, което забелязахме, когато се срещнахме в един боксов клуб в Лийт през тази студена сутрин. Раб, който нагласяше камерата дойде право при мен.
— Не трябва да правиш това, не беше в нашия сценарий.
Не му казвам нищо, но отивам право при Саймън.
— За какво трябва да послужи това? „Джими вади осемнайсет инчов гумен кур с глава на пенис и от двете страни. По дължината разграфен като линия.“
— Така — казва той и маха на Мел да се приближи. — Реших, че има нужда от повече напрежение преди голямата лесбо сцена. Преди беше прекалено софт, прекалено сестринско и уютно Смятам да придам малко по-контрастни черти на образите. Те и двете искат изключителните права върху кура на Там, нали?
Поглеждам Мел и тя ме поглажда по ръката.
— Всичко ще е наред.
Но сцената никак не е лесна за изпълнение. Мелани и аз сме на четири крака по средата на ринга и двупосочния кур е между нас и в нас. Трябва да натискаме с все сила назад, така че когато бузите на задниците ни се докоснат да се види, коя е поела по-голяма дължина и тя ще бъде щастливката, която Крейг ще изчука. Още по-гадно е как Саймън е организирал мизансцена. Копелето е довело сума си и народ от групичката фенове на домашно порно на Тери, които трябва да подвикват и да ни окуражават като на боксов мач.
Усещането е различно. За пръв път откакто се хванах с всичко това, имам чувството, че съм използвана, че съм превърната в предмет от тези отвратителни мъже около ринга, които кривят лица и крещят. В един момент усещам, че по лицето ми се стичат сълзи. Окуражителните подвиквания на Саймън — „Хайде, Ники, хайде, бейби… ти си най-добрата… толкова секси…“, направо ме дразнят и ме карат да се чувствам по-зле. Чувствам как пресъхвам отдолу и се стягам. Само се моля той да млъкне. Каквото и да казва, чувам другите думи в главата му: В Британия обичаме да гледаме как го начукват на другите. След безброй повторения Мел и аз се сриваме в прегръдките си. Усещам само болка и унижение.
— Почивка, момичета. Имаме достатъчно горещи кадри за монтажа — казва Саймън.
Мел като „победителка“ изиграва чукането с Крейг. Саймън слага ръка на рамото ми. Усещането е като на слуз.
— Не ме докосвай — изсъсквам и избутвам ръката му. Когато Мел приключва двете потегляме заедно и отиваме в Ботаническата градина, където палим джойнт, наблюдаваме преминаващите мъже и се опитваме да преценим кой от тях гледа порно. После играем на прашки, слипове или боксерки, след това на „конски“ или „хамстерски“, опитвайки се да познаем какво се съдържа в долното мъжко бельо. Ставаме все по-друсани и шумни, по-подигравателни и по-злобни. Отмъщението ни е с погрешен адрес, но лекува.
По-късно Саймън минава край квартирата.
— Ти наистина се справи блестящо, Ники. Сцената беше адски трудна.