Той придобива още по-мрачен израз, замисляйки се над думите ми.
На следващия ден решавам, че ще изляза и ще се завъртя наоколо. Слагам шапка, за да прикрия твърде лесно издаващата ме рижа коса и очила с диоптър, които използвам само като ходя на мачове или на кино. Надявам се, че това, заедно с деветте години отгоре и по-едрата ми фигура са достатъчно прикритие. Във всеки случай, гледам да съм по-далече от Лийт — най-вероятната територия, на която мога да бъда разпознат от приятелите на Бегби, които лично ме познават. Бях чул, че Сийкър още живее в горния край на Уок и като последен глупак се отправям натам, към втората си подтискаща среща.
Долните зъби на Сийкър са хванати в метална скоба. Така усмивката му е още по-зловеща, като на онзи, Челюстта, от Джеймс Бонд през ерата на Роджър Мур. Гав Темпърли ми каза, че цял отряд от Фиф или Глазгоу, в зависимост откъде идва клюката, пристигнали и се опитали да му извадят зъбите. Радвам се, че не са успели, защото тази смъртоносна усмивка е истинско произведение на изкуството. Гав каза, че Сийкър успял да си отмъсти по най-отвратителен начин на повечето копелета, които били замесени като ги излавял в последствие един по един. Може и да са пълни глупости. Вярно е само, че той е единствения, който познавам, в чиято компания не би ме закачил никой от старата чета на Бегби. Вероятно.
Сийкър се държа с мен, сякаш никога не сме се разделяли, веднага се опита да ми пробута дрога и беше истински изненадан, когато отказах. Докато стояхме в апартамента му моментално ми светна пълната кретения на това, че се бях домъкнал тук. Със Сийкър никога не сме били истински приятели. Всичко винаги е опирало до бизнес. Той така или иначе никога е нямал приятели. На мястото на сърцето му има само един леден блок. Изненадан съм, че макар още да изглежда много едър и як, не усещам физическа заплаха от него и се чудя дали би било същото с Бегби. Най-кошмарното у Сийкър е неговата тиха, безрадостна извратеност. Той издърпва изпод кушетката нещо, което прилича на капака от кутията на Монополи, обърнат с дъното си надолу. Направо не мога да повярвам на очите си. Вътре има използвани презервативи, пълни със сперма, но оставени така съвсем съзнателно.
— Резултатите от работата през седмицата — ухилва се той с мъртвешка усмивка, отмятайки дългата си коса от лицето. Това беше едно малко гадже, което забърсах в „Дъ Пюър“ — безизразно обяснява той, сочейки един от капутите. Те изглеждаха като мъртви войници на бойно поле, като жертви на масово изтребление. Въобще и не ща да съм бил в стаята, когато са били използвани.
Никога не знам как точно да реагирам при подобни обстоятелства. Забелязвам, че на стената виси флайърът на Дейвид Холмс за гига му във „Дъ Волтс“.
— Бас ловя, че е бил як купон — отбелязвам, сочейки го. Сийкър изобщо не ми обръща внимание, сочейки друг презерватив.
— Това беше една студентка, която забих в „Събстеншъл“. Англичанка — продължава той. След миг имам чувството, че всички тези пълни използвани презервативи са всъщност жени, разтопени смалени в жалки розови парчета гума от някакъв лазерен лъч, който излиза от кура на Сийкър. — Този пък — сочи той един презерватив с кафяв оттенък, — е от едно гадже, което срещнах във Уиндзор. Шибах я във всички дупки — казва той, преди да изсъска стандартната последователност: уста, путка, анус.
Представям си Сийкър върху някакво тъпо малко момиченце — той я чука в гъза, тя скърца със зъби от болка и си спомня думите на родителите и приятелите си как се замесва с неподходящи хора — безпощаден саундтрак на болката и унижението й. Може би, дори когато всичко приключи, тя да се опита да се сгуши в копелето, за да може да излъже сама себе си, че всичко е било по нейно собствено желание, по взаимно съгласие, а не акт, сроден на изнасилване. А може би просто ще си събере моментално парцалите и ще се изпари.
Очите на Сийкър, които приличат на дупки от урина в снега, се преместват към друг капут.
— А тая беше истинска мръсна курва, която скъсах от шибане…
Сийкър е добре известен с опитите си да пристрасти гаджетата към твърда дрога. Майки Форестър и той им бутат хероин и после ги чукат докато са друсани. Двамата се кефеха да закачат гаджета за дрогата и после да ги чукат за дози. Гледам Сийкър и си мисля как хората се оставят да бъдат обсебени от злото в себе си, да ограничат и стеснят до минимум собствените си възможности за такава мизерна награда. И какво получава той от всичко това? Тек от труп.
И така, това е моята тайфа в момента: един обезверен чиновник и един стар познат дилър на хероин, с които Бегби няма допирни точки. Не, просто не мога повече, трябва да се махна оттук. Звъня на майка ми и баща ми, които сега живеят в Дънбър и се разбирам да мина край тях. Когато тръгвам Сийкър подмята: