— Ако размислиш за някоя и друга дозичка…
— Да, добре — кимам и се омитам.
Когато излизам навън поглеждам по протежението на Уок който едновременно ме привлича и отблъсква. Все едно стоиш на ръба на скала, което хем те мами, хем те ужасява. Замислям се за едно яйчено руло и чаша чай в Канаста или халба Гинес в Сентръл. Дребните удоволствия. Но, не. Поемам в обратна посока. В Единбург има достатъчно пъбове и кафенета.
Звъня на Сик Бой, който все още се опитва да открие единбургското ми свърталище, но няма начин да му се доверя, а и не искам Гав да пострада. Питам го как върви и той е във възторг от филма и напредъка на своя финансов план. После ми съобщава една наистина потресаваща новина за Тери Лосън.
— Смяташ ли този следобед да му ходиш на свиждане? — питам. Той отвръща рязко и сухо:
— Бих искал, но този следобед съм на скуош. Биръл ще ходи — обяснява и ми дава телефона на Раб Биръл. Когато се срещнахме в Амстердам, Раб ми беше допаднал. Познавам съвсем бегло брат му, още от преди години, беше свестен пич и добър боксьор. Звъня на Раб и той повтаря цялата история с Тери. Раб ще ходи да го види и затова се срещаме в Докторския Пъб срещу болницата, където той ме запознава с тези две зашеметителни гаджета — Мел и Ники.
Аз знам кои са и очевидно и те са наясно донякъде кой съм аз.
— Значи ти си небезизвестния Рентън, за когото толкова сме слушали — усмихва се Ники сдържано, големите й красиви очи сякаш ме засмукват, а зъбите й буквално приличат на перли. Усещам как отвътре ми притреперва и ме удря лек ток, когато тя докосва китката ми. После взима цигарите си и казва:
— Ще изпушиш ли една цигара с мен?
— Отказах ги преди години — обяснявам.
— Значи нямаш пороци — закача се тя. Вдигам загадъчно рамене и подхвърлям:
— Ами, само дето съм стар приятел на Саймън.
Ники отмята дългата си кестенява коса от лицето, дърпа глава назад и се смее. Акцентът й е леко носов, южно-английски, без претенциозността на баровците и без колорита на работническите класи. Тя е толкова потресаващо красива жена, че самата безстрастност на гласа й почти може да те обиди.
— Саймън. Голям образ. Значи смяташ да работиш върху филма?
— Ще се опитам — усмихвам се.
— Марк ще се занимава с финансите и разпространението. Той има много контакти в Амстердам — обяснява Раб.
— Чудо — казва Мелани с прекрасен здрав бачкаторски акцент, който сваля и блажната боя от стените.
Черпя всички с по още едно пиене. Започвам да завиждам на Сик Бой, Тери, Раб и всички, които участват в секс-сцени с тези двете и решавам колкото е възможно по-скоро да вляза в този малък клуб. Повече от сигурен съм, че Сик Бой чука едната от тях или и двете.
Време е обаче за свиждане, така че отиваме в болницата и се отправяме към отделението.
— Как си, Марк? — сърдечно ме посреща Тери. — Как е в Амстердам?
— Бива, Тери. Съжалявам за инструмента — изказвам съболезнования. Тери е друг познат от отдавна и си спомням, че винаги е бил голям образ.
— Е… Случват се злополуки. Трябва да кротувам, а е много трудно при тези готини сестри наоколо.
— Мисли в перспектива, Тери — подканям го и кимам към момичетата, които са се заприказвали помежду си. — Ще ти потрябва пак.
— Много си прав. Това е солта на живота! Бъдеще без секс… — поклаща глава той с искрен ужас и наистина ти става страшно като се замислиш.
Усещам, че Мел и Ники се хихикат, нещо заговорничат, мислят някаква пакост. После внезапно дърпат щорите около леглото на Тери. За мое пълно изумление, Ники разголва циците си, Мел я последва и те започват да се целуват бавно и дълбоко галейки се една друга по гърдите. Стоя като гръмнат и се опитвам да съотнеса това, което виждам с Единбург, който познавах от преди.
— Стига… Спрете… — пищи Тери, чийто шевове сигурно се късат, докато ерекцията му се надига под бандажа. — МАМКА ВИ, СПРЕТЕ…
— Какво казваш? — пита Мел.
— Моля… Не се майтапя… — скимти той с ръка на очите. Накрая те наистина спират, скъсвайки се от смях и оставяйки го да се гърчи от болка. Оставаме още малко, а Тери само си мечтае да се разкараме.
— Ще дойдеш ли да пийнем нещо, Марк? — предлага Мел, докато излизаме от отделението.
— Да-а, хайде да изпием заедно по едно уиски — мърка Ники. Срещал съм стотици като нея по клубовете: постоянно готови на флирт, излъчващи мощна сексуалност. В началото ти се замайва главата, чувстваш се единствен, но скоро разбираш, че те го правят с всички. Но аз, все пак, не се нуждая от подканване да се присъединя към тях. Зажаднял съм за компания, макар коремът ми да е издут и перисталтиката усилена.