— Трябва да отскоча само до тоалетната. Забравил съм какво е да се натъпчеш с къри и да се наливаш с бира.
Набързо намирам мъжката тоалетна. Помещението е голямо, има шест умивалника и шест алуминиеви кабинки. Избирам най-близката до вратата, свличайки за скорост гащи и панталони и започвам да разтоварвам. Боже, какво облекчение. Тъкмо, когато вече си бърша задника чувам някой да влиза в тоалетната и да се набутва в съседната кабинка. Тъкмо когато съседът се настанява, аз приключвам с бърсането и чувам мощна псувня, последвана от блъскане по общата метална стена. Гласът ми звучи познато.
— Ей, приятел, тук няма никакъв кенефпапир. Ще ми бутнеш ли малко отдолу?
Тъкмо се каня да кажа, да, разбира се и да наругая обслужването кенефите, когато свързвам в главата си гласа със съответното лице и кръвта ми замръзва. Не може да бъде. Не и тук. Просто не може да бъде.
Поглеждам отдолу под преградата — около десетсантиметров процеп. Хубави черни обувки. Но са напукани. А и чорапите.
Чорапите са бели.
Инстинктивно издърпвам собствените си крака встрани и гласът злобно изкрещява:
— Размърдай си задника, бе!
Треперейки откъсвам парче тоалетна хартия и внимателно я пъхам отдолу.
— Супер — изръмжава недоволно гласът.
Докато издърпвам боксерките и панталона си, отвръщам — „Няма проблем!“ с най-префърцунения възможен глас, целия треперещ от ужас. Набързо се измъквам без да си мия ръцете.
Виждам Раб, Ники и Мелани, които ме чакат до машината за безалкохолни, но поемам в обратната посока, подтичвайки по коридора. Трябваше да се измъкна. Трябва да запазя спокойствие, да наблюдавам от разстояние и да видя, кой ще излезе от вратата, да се уверя дали наистина е той или не и да приключа с това изтезание, но не, налага се да се изпаря от шибаната болница, колкото е възможно по-бързо. Онова не беше привидение. Копелето е истинско. Той е жив. Той е на свобода.
49. САМ В КЪЩИ 2
Шибаната Джун е на телефона, пили, че трябва да отида, защото Шон е претрепал Майкъл. Викам си, време е да науча тъпото малко копеленце Майкъл да не се държи като някаква шибана пикла.
— Не ме занимавай с глупости. Зает съм в момента — викам й. Ако се грижеше за децата както трябва нямаше да ги има тия проблеми.
Сега пък другата започва да се обажда.
— Какво става, Франк? Слагам ръка на слушалката.
— Шибаната Джун. Дудне, че децата се биели. Нали за това са момчетата, да й еба майката — викам и си махам ръката от слушалката.
— Просто ела веднага, Франк! — продължава да крещи Джун. — Всичко е в кръв!
Трясвам телефона и си мятам якето.
— Нали щяхме да излизаме — вика Кейт и нещо ми прави физиономии.
— На синът ми му изтича кръвта, тъпанарка такава! — викам й и отпрашвам като си мисля, че трябваше да й вкарам един, щом е толкова нечувствителна. Може и да си го изпроси някой път. Вече ми лази по нервите. Това са жените. Да, вярно, в началото всичко е чудесно, меден месец и това, но никога не продължава дълго, помни ми думата.
Бусът е прецакан и затова тръгвам по Уок и първото копеле, на което се натъквам е Малки, който излиза от букмейкърския пункт. Веднага ти става ясно накъде се е запътил, щом излиза оттам. В шибания пъб, разбира се. Сигурация. Не бях го виждал, откакто строших бутилката в чутурата на Нори.
— Здрасти, Франко! Имаш ли време за по бира?
Трябва да бързам, но ме преследва адска жажда.
— Само набързо, Малки. Семейна криза. Едната ми пили на главата по телефона, а другата ми дудне вкъщи. В пандиза беше къде по-добре.
— На мен ли го казваш — вика Малки.
Свястно копеле е този Малки. Странно, като си помисля за Нори, се сещам как навремето строших главата на Малки, беше много отдавна и заради нещо по телевизията в квартирата на Гоугс Низбет. Какво беше… А, тенис… Не си спомням кой играеше, но беше шибания Уимбълдън. Да, строших бутилката с шери в главата му. Сега това всичко е забравено, всички бяхме поркани и такива неща се случват. Вярно, Малки си го бива. Той слага две халби светло пред нас и ми разправя за някакъв тъпак Сайбо от Локхед.
— Значи, Сайбо носел автоматичен нож в джоба си. Копелето се спречкало с тайфата на Дани Съдърланд и някой от тях се пробвал да го изшути в ташаците, но не уцелил, а го праснал по джоба с ножа. Ножката му се отворила, била с ония яките големи пружини и му се забила право в ташаците.
Опитвам се да си спомня за тогава, когато му треснах бутилката в главата, на Малки, де. Дали беше заради тениса или беше скуош? Със сигурност беше нещо с някакви шибани ракети. Аз бях за едното копеле, той за другото… ебах го, всичко ми е мъгла.