Пичът обаче не е очарован от офертата.
— Няма да се върна там — казва той, сочейки ядосано към вратата, — само да ми се подиграват!
— Знаеш ли какво, приятел, аз ще отскоча до Кейли да обърна една бира. Имам нужда от почивка. Защо не дойдеш с мен?
— Добре — съгласява се той и се измъкваме през страничната врата направо на улицата. Студено е и вали суграшица. И това ми било пролет! Пичът е, както казват, само кур и кости, все едно всеки залък, който слага в устата си се натрупва право в кура му и никъде другаде. Сигурно като се изпразни с огромния си чеп, после трябва да изпие кофи вода, за да не се дехидратира напълно. Адамовата му ябълка адски релефно изпъква, жълтеникавата му кожа е цялата в петна… определено не е някоя филмова звезда. Но в света на порното се търси друго…
Влизаме в топлия, гостоприемен Кейли пъб с горяща камина и аз слагам няколко бири и брендита пред нас в един тих ъгъл.
— И сега, кажи защо тия твои приятели непрекъснато се заяждат с теб…
— З-з-защото съм с-с-рамежлив… и з-з-заради з-заекването ми…
Размишлявам върху проблема, откривайки, че ми е трудно да запазя безпристрастния тон преди да продължа:
— Заекването ли те прави срамежлив или си срамежлив, защото заекваш?
Къртис вдига рамене.
— Ходих на лекар и ми казаха, че е на н-н-нервна почва…
— Добре де, защо си толкова нервен? С нищо не се различаващ от приятелите си. Не си нещо с две глави да кажеш. Всички се обличате еднакво, друсате се с една и съща дрога…
Копелето навежда глава и сякаш не протичат никакви мисловни процеси под тази бейзболна шапка. После казва с измъчен шепот:
— Н-н-но… не и щом не съм го п-п-правил, а т-те вс-всички са г-г-го правили…
Средната дължина при шотландския махленски чекиджия е д-д-деветнайсет инча…
Тук определено нищо не мога да кажа. Просто кимам колкото се може по-състрадателно. С нарастващо притеснение осъзнавам, че тия копеленца дори не са достатъчно големи да се чукат законно, камоли да пият в пъба. Слава богу, че на стената виси тапията от шефа на полицията Ленъкс.
— Ф-филип си м-мисли, че е ж-ж-железен, защото движи с Б-б-бегби. Преди ми б-б-еше най-д-д-добрият приятел. Може и да съм с-с-срамежлив с гаджетата, но не съм п-п-педал. Дани… Спъд, той разбира, че може да се с-с-рамуваш като си с н-н-някое гадже, което х-х-харесваш.
— Значи не си чукал някое гадже от тия, дето се влачат с вас?
Физиономията на пича става мораво червена.
— Не, н-н-не… не съм…
— Толкова по-добре за тях. Ти ще ги разкъсаш с твоя инструмент — кимам надолу. — Не можах да се сдържа и го видях, приятел. Бас държа, че са те кърмили до късно! Да имаш италианска кръв? — питам.
— Не… Ч-ч-чист шотландец съм, з-з-значи. — Той ме поглежда сякаш може да съм някой скрит педал.
Копелето, може да се каже, е пълен пацифист във войната между половете. Гаджетата вадят голям късмет, защото с оръдие като неговото досега да ги е разбил.
— Не може да не ти се е отварял някой сгоден случай… — подмятам.
Това вече напълно го изважда от равновесие, очите му започват па сълзят и той изплюва, заеквайки камъчето:
— Б-б-бях с… с… с… едно гадже и т-т-тя ми в-в-вика, че ми б-б-бил много г-голям и ч-ч-че съм бил из-из-изрод…
Егати късмета вади нещастника — първият му шанс за секс да се падне с някаква малоумница.
— Няма такова нещо, приятел. Тя е изрод, тъпата му путка заспала — поклащам глава. Раменете му сега са провиснали безпомощно надолу, очите му се стрелкат нервно, а дъхът му би накарал всяка жена да предпочете да засмуче ануса му, отколкото да го целуне. Бас държа, че всичко е заради някаква кикимора, която така и не е разбрала, че изпуска шанса на живота си.
— Виж, сещаш ли се коя е Мелани?
Малкият леко се ободрява.
— Тази дето прави домашно порно с вас на горния етаж?
Мамка му! Никой не трябваше да знае! Поемам си дълбоко въздух и устоявам на изкушението да го попитам кой ни е изтропал.
— Да, същата — казвам тихо.
— Д-да, в-в-виждал съм я.
— Харесваш ли я?
Малкото копеле пуска умислена усмивка.
— Да, в-в-всички я харесват… и онази другата, дето се и-и-и-зразява о-о-особено — казва той мечтателно.
Нека копелето първо да проходи преди да го карам да тича, така да се каже.
— Добре, защото и тя те харесва. И двете те харесват.
Нещастникът се изчервява.
— Честно — уверявам го.
— Н-н-не… П-п-подиграваш се…
Просто няма достатъчно часове в денонощието, за да постигнеш желания ефект с това момче.
— Виж, приятел, аз съм полу-италианец, от майчина страна. Ти католик ли си?
— А-а-ами, да, н-н-но никога не ходя на ц-ц-цър…