— Лулата… крек… Джун… ПРЕД ШИБАНИТЕ МИ ДЕЦА?! Веднага забелязвам каква възможност ми се отваря и продължавам:
— Виж, Спъд каза, че е „мил“ с нея. Казвам ти го, само защото трябва да знаеш, заради децата и така нататък…
— Така значи! — изревава той, поглеждайки към Алисън, която изглежда напълно съсипана. — МЪЖЪТ ТИ Е МРЪСНИК! ШИБАНО БЕЗПОЛЕЗНО ДЕГРАДЕ! ДОЛЕН НАРКОМАН! ТРЯБВА ДА ПРИБЕРАТ ДЕЦАТА ВИ В НЯКОЙ ДОМ, МАМКА МУ!
След което Франко излита от бара, Алисън стои като гръмната за секунда-две и после избухва в сърцераздирателни хлипания, а Мо тръгва да я утешава.
— Какво… — циври тя. — За какво говори… Какво е направил Дани…
Налага се да поема бара докато се разиграва тази мелодрама.
Доволен съм, че маймуноподобното същество Бегби се е разкарало, независимо, че персоналът ми отново е изваден от строя. Следващият клиент на конвейра за изгубени души, който се води за пъб, е не някой друг, а самия нещастник Пол, моето приятелче от „Лийт срещу Дрогата“, който сякаш носи цялата мирова скръб върху плещите си. Избутвам го в едно тихо ъгълче на пивницата и той започва направо да плещи за парите.
— Залагам главата си, Саймън!
Аз обаче съм брутално откровен:
— Затваряй си устата иначе край с жалката ти кариера, заклевам се! — След като вече съм уточнил най-важното, приемам по-лъчезарно отношение. — Виж, Пол, не се безпокой! Ти просто не разбираш от този бизнес. От моята индустрия. Ще върнем шибаните пари — весело припявам, изпитвайки огромно удоволствие, че съм запазил изцяло разсъдъка си, докато всички край мен напълно са го загубили.
Какъв малък екскремент е само този Пол.
— Ето, това е един човек, който разбира от икономика — усмихвам се, когато старият Еди влиза в кръчмата с нос, вирнат нагоре като римски император. — Как е, Еди, приятелю?
— Бива — промърморва Еди.
— Чудесно, чудесно! — усмихвам се. — Какво ще пиеш? За сметка на заведението, Ед — казвам му.
— Щом черпиш, нека бъде халба специално пиво и голямо уиски Граус.
Дори просташките волности на тоя креслив алкохолик не могат да ми развалят настроението днес.
— Разбрано, Едуардо! — усмихвам се и подвиквам към стария бойлер. — Мо, моля те, скъпа! — Кимам към Пол и после се обръщай към Ед. — Отварям стария си приятел Пол на някои търговски номера — Извинявай, Еди, а ти в кой бизнес беше преди, че съм забравил?
— Бях китоловец — отвръща старата развалина.
Морски човек! Е, здравей, моряко или по-точно здравей, творецо на китова мас…
— Така, така. А, познаваше ли Боб Марли?
Старият труженик на морето клати отрицателно глава.
— По корабите не съм срещал никой Боб Марли. Не и по мое време, значи — казва с цялата си откровеност Ед и обръща голямото уиски на екс.
— Твой ред е, Пол — усмихвам се лъчезарно, — смятам, че можеш да вземеш още едно на Ед. Отличителен белег за цивилизоваността на едно общество е отношението към по-възрастните, а ние в Лийт сме на светлинни години пред останалия свят в това отношение. Съвършено прав ли съм или просто точен, а, Ед?
Еди гледа агресивно Пол.
— Ще пия едно уиски, но да е Граус — предупреждава той смаяния рекламен сутеньор, сякаш прави огромна услуга на нещастника.
Не обръщам внимание на мяуканията на тоя юпи-педал, зарязвам Мо и Али да се наслаждават на горчилката в живота, защото в пъба влиза Тери Лимонадения.
— Тери! Изписаха ли те?
— Ъхъ — хили се той. — Ама още трябва да взимам ония хапчета и да внимавам.
— Чудесно! Какво ще пиеш?
Настроението ми още повече се повишава! Скоро ще разполагам с пълен отбор. Алекс Маклийш?
Това е от решаващо значение, Саймън. За жалост, в наши и само с една единадесеторка нищо не можеш да постигнеш. Трябва да имаш поне четиридесет в резерва, които са готови за действие.
— Заради шибаните хапчета не мога дори да пия — пъшка Тери, прокарвайки ръка през тези ми ти къдрици. Мустакът а ла порно-звезда, който си пусна на майтап е обръснат.
— Леле, Тери, какъв кошмар, братко! Никакво чукане, никакво пиене — смея се, кимайки към приятелчетата на Ед, които ближат по половин бира в ъгъла. — Но, така ще се подготвиш за бъдещето, така да се каже!
— Да-а — въздъхва печално Лимонадения, докато наблюдавам оня чекиджия Пол, който вече е осъзнал, че цяла вечер бих могъл да го отбягвам и е решил да си бие шута, излизайки със смачкан фасон от пъба.
За да ободря Тери, го завеждам в офиса и правя няколко „пуделски краченца“ от пакетчето кока, което ми остави Бегби. Съобщавам му за височайшето посещение на Монсеньор Франсоаз Бегби и бялата благодат, която е оставил. Тери дърпа след мен своята линия и аз се разпалвам да дрънкам за филма. Той обаче гледа нещо неспокойно.