— Добре ли си, Тери?
— Не… кура ми… сигурно е от коката, адски боли и целият пулсира.
Клетият Тери превит одве изскача от офиса. Наистина е тъжна гледка да видиш един някога толкова горд мъж, лишен от своята мъжественост. Започвам да се тревожа за сексуалния живот на Мелани и й звънвам, считайки, че би било добре да я запозная с младия обещаващ Къртис.
52. КРЕК КУРВА
Бесен съм! Заслужава да я убия! Безотговорна, калпава майка! Да, ще си го получи, кучката… но пък хлапетата не трябва да ги пращат в дом и ако майка ми не ще да ги вземе… ще се наложи да я стегна, защото аз и Кейт не можем да ги гледаме… МРЪСНА ШИБАНА КУРВА!
Заради нея ме наваля и скапания дъжд, все едно съм бил под душа. Целите ми обувки се напълниха като прескачах шибаната локва от запушената канализация. Когато се връщам вкъщи, само си мятам якето, изритвам мокрите обувки и слагам новите Тимбърленд патъци.
— Къде отиваш, Франк? — провиква се Кейт.
— До оная шибана наркоманка, курвата, дето гледа синовете ми!
Шибан дъжд! Направо може да те побърка. Всички копелета смъркат от студа, но половината ги е стресъл колумбийския грип, който пък се причинява от много смъркане. Сик Бой е най-зле в това отношение, не че имам нещо против някое и друго дръпване, но не и миене — крекът е за загубеняци, не и пред моите собствени шибани синове!
Стигам при нея и тая ме гледа с такъв поглед, сякаш има наглостта да отрича. Само отивам при дребните.
— Обличайте се, отивате на гости!
Няма начин да ги взема при нас с Кейт. Забрави. Чудя се дали старата ще ги иска като разбере каква е работата, като види в каква опасност са.
— Какво… Какво има? — пита Джун.
— Ти, ти, мръсна шибана курва, стой настрана от мен, казвам ти — само я предупреждавам. — Търпението ми е на изчерпване и не отговарям какво мога да направя, ако си отвориш голямата шибана наркоманска уста!
Тя ме познава достатъчно добре, за да разбере, че не се шегувам, очите й се разширяват, а лицето й става като тебешир. Само я виж, пълна развалина, как не съм го забелязал по-рано? Чудя се от колко време е всичко това! Децата са почти готови и питат:
— Къде ще ходим, тате?
— При баба ви. Тя поне знае как се гледат деца — поглеждам я. — И не ходи да се друса с наркомани.
— Какво искаш да кажеш? Накъде биеш? — има наглостта да пита мръсната брантия.
— Отричаш ли? Отричаш ли, че шибания Спъд Мърфи е бил тук миналата седмица?
— Беше… но нищо не е станало. Освен това не е твоя работа — казва и очите й светкат от злоба.
— Да мие пред собствените ми деца? Не било моя работа?! — Обръщам се към хлапаците. — Вие двамата! С майка ви имаме разговор. Излезте на стълбите и ме чакайте! Хайде, изчезвайте!
— Да мие… да… но… — вика тя. — Просто ми трябваше малко помощ…
Двете дребни копеленца се измъкват и аз я фиксирам.
— Ще ти дам аз едно миене! На ти едно МИЕНЕ! — прасвам я в мутрата и от носа й шурва кръв. Сграбчвам я за косата, толкова и е мазна, че трябва да я навия около юмрука си, за да я хвана както трябва. Тя пищи, аз я дръпвам до мивката, слагам тапата и пускам кранчетата до край докато се напълни. Потапям я до врата и крещя.
— МИЕНЕ, ЕТО ТИ МИЕНЕ!
Тя успява да си измъкне главата, плюе кръв и вода и се мята като риба на сухо. Чувам глас. Майкъл е застанал на вратата на кухнята и вика:
— Какво правиш на мама, татко?
— Мия й главата! Разкарай се на стълбите! Изчезвай да не дойда!
Копеленцето се изпарява и аз пак я натапям в мивката.
— ЩЕ ТИ ДАМ ЕДНО МИЕНЕ, МРЪСНА КРЕК КУРВА, СЕГА ЩЕ ТЕ ИЗМИЯ ЕДНО ХУБАВО!
Издърпвам й главата от мивката, но мръсната откачена курва сграбчва малкото ножче за зеленчуци и ми го забива право в шибаните ребра! Изпускам я, а тя взема, че строшава една чиния в главата ми! Вкарвам й един здрав, тя пак се просва и пищи. Докато се търкаля по земята успявам да извадя ножа от себе си. Навсякъде е омазано с кръв. Сритвам я и я зарязвам свита на топка, изскачайки на стълбите. Точно отсреща, една дърта кикимора е застанала на вратата и е обгърнала децата с ръце.
— Хайде момчета — викам им, но те само си стоят, затова сграбчвам Майкъл, нямам време за губене, а шибаната Джун се е изправила на крака и излиза на площадката, започва да ми крещи и вика на старата отсреща:
— ИЗВИКАЙ ПОЛИЦИЯ! ТОЙ СЕ ОПИТВА ДА МИ ВЗЕМЕ ДЕЦАТА!
— Мамо! — пищи оня лигльо Майкъл. Шон трябваше наистина да му откъсне главата, сигурно дори не ми е син, такова дребно педалче и му прасвам един шамар с обратното на ръката, а тя го сграбчва и двамата почваме да го дърпаме. Копеленцето квичи, аз го пускам и те двамата се пльосват на стълбите. Старата пачавра отсреща се цепи и двама полицаи притичват право по стълбите.