Не знам защо изобщо вярвам на Саймън. Не смятам дори, че той и Марк си вярват един на друг. Но на мен почти не ми пука за парите и другите подробности. Харесва ми играта. Чувствам се жива!
— Както и да е, ако ни хванат, само трябва да завъртиш очи пред съдията и да кажеш, че си била изиграна от двама зли далавераджии от крайните квартали, а ние с Рентс ще потвърдим, нали Марк?
— Определено — отвръща той и си долива шампанско. След това отиваме в Рикс Бар на Хановер Стрийт.
— Това не е ли Матиас Джак? — Саймън сочи един тип в ъгъла.
— Не е изключено — казва Марк и поръчва още една бутилка шампанско.
Накрая на вечерта със Саймън се връщаме в неговия апартамент и цяла нощ се чукаме като животни. На следващия ден се връщам у дома доволно изморена, протъркана и възпалена, отивам на лекции и след това отбивам смяната си в сауната. Когато се връщам Марк е в апартамента, седи и говори с Даян. Той набързо ме поздравява и си тръгва.
— Та каква е цялата работа? — питам я.
— Той е стар приятел. Ще излизаме утре пак.
— Само заради доброто старо време?
Тя се усмихва загадъчно и повдига вежда. Цялата някак лъчи и се чудя дали не са правили секс.
По-късно Саймън, Раб и аз отиваме в Нидри, където ме беше водил и преди, за да огледаме техниката за монтаж. Нямах представа, че места като Нидри съществуват в Единбург, всъщност никъде преди не бях виждала такива. Пичът, който движи това малко предприятие е стар приятел на Раб от дните, когато се е влачил по стадионите с футболните хулигани. Повечето от тях сега явно са станали предприемачи, а съответния Стийв Байуотърс прилича повече на социален работник, отколкото на бивш ултрас. Тия момчета, екс приятели по агитка са като масоните.
— Значи, тук има всичко, за да се свърши работата — казва той, изрядно спретнат като проповедник в някоя секта.
Когато си тръгваме Раб подхвърля:
— Няма грешка, а?
Сик Бой поклаща глава:
— Да, но да го направим в Амстердам. Законът за порнографията, нали се сещаш?
— Как ли пък не! — смее се Раб, но подозирам, че Саймън има нещо наум.
54. Мръсен № 18749
Сити Кафе е пълно с клъбъри, които се мотаят и чакат да започне купона. Влизат Къртис и компания, които ме канят да седна при тях. Засядаме до групичка очевидни студенти, които са потънали в разискване на тъпи теории за световни конспирации и страшно се палят кой е умрял и кой не: Елвис, Джим Морисън, принцеса Даяна. Хлапашкото им чувство за безсмъртие не им позволява да повярват, че някой наистина е напуснал купона. Отцепени в свят на буржоазни фантазии, отричащи смъртта.
Някои от децата на предградията, като Филип например, се подсмихват ехидно на дивотиите им. На тях им е ясно, че това са пълни глупости. От ранна възраст в този град те са видели достатъчно смърт, а СПИН епидемията през осемдесетте напълно ги е лишила от такива невинни представи. Странно, но и нашето поколение изпитваше същото като тези деца от предградията. Но с подтискащите мисли вече е свършено, поне за мен.
— Тия са по-умрели от баба ми — викам на единия от студентите и дребосъците с пръстените здраво се изсмиват и се хвърлят да се обясняват с възпитаниците на университета.
Докато тече тази размяна на реплики, аз привличам вниманието на Къртис.
— Погледни приятелчетата си. Твоите хора направо побъркват студентчетата. — Той бавно свежда глава. — Сега превърти напред двайсет години и ми кажи кой ще има хубава къща, работа, бизнес, пари, кола и кой ще живее в някой вертеп на социални помощи?
— Тези вдясно ще са добре… — кима Къртис.
— Знаеш ли защо?
— Защото имат образование.
Не е зле.
— Да, и това е част от цялата работа. Някакви други причини?
— Защото имат богати родители, които ще им дадат пари, за да започнат? Контакти и така нататък?
Това момче не е толкова тъпо, колкото си мислех.
— Умно, Кърт, умно. А сега събери две и две и ми кажи какво следва?
— Не знам.
— ОЧАКВАНЕ! Те ще имат всички тези неща, защото очакват да ги имат. Как биха могли да очакват нещо друго? Такива като теб и мен НЕ ОЧАКВАТ подобни неща. Ние знаем, че за да ги получим трябва яко да бачкаме. Що се отнася до мен, свръх-интелигентен, но не достатъчно квалифициран човек, аз нямам достъп до този живот. Защо си мислиш, че се налага да движа в средите на черната икономика и в периферията на обществото? Защото си падам по забавните образи? Защото сводниците, курвите и дилърите са мой тип хора? Не си познал. Занимавал съм се със сводничество, обири, кражби, измами с кредитни карти и дилърство не защото ми харесва, а защото не мога да вляза в легитимния бизнес на ниво, положение и възнаграждение, които считам адекватни на знанията и уменията си. Аз съм трагично объркан човек, Кърт, трагично объркан. Но това може и ще се промени — обяснявам и поглеждам часовника си. Скоро е време за начало на снимките. — А, и още нещо — обръщам питието си. — Вече използва ли куклата, която ти подарих?