— Ъ-ъх… — казва той, страшно притеснен. — Спука се.
— Спука се! Мамка му, да можех и аз така да ги пукам като ги чукам! — изсмивам се в обърканата му физиономия.
Всички допиват питиетата си и отиваме в клуба на Ен-Сайн. В началото правим малко снимки на дансинга с клъбъри в действие. Раб снима Къртис, който танцува с приятелите си, после обръща камерата към Ники, която говори с Мел и след това се отправя право към него. Тя започва да танцува пред дългуча, после го издърпва за ръка и го отвежда в офиса, който Карл е опразнил за нас.
Когато клубът затваря се хващаме за същинската работа е се приготвяме да заснемем една от ключовите сцени. Раб и приятелчетата му разполагат оборудването в офиса.
— М-м-мислиш ли, че Ни-к-ки н-н-наистина ме харесва — пита Къртис.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, м-м-мисля, че с-с-се държат добре с мен, само з-з-защото ти си им к-к-казал!
— Ако искаш да не те харесват не ги гледай с тия умилни погледи. В теб е силата, запомни го! — натъртвам.
— Н-н-но, г-г-гаджетата не… — през лицето му преминава спазъм, — не… м-м-ме х-х-харесват!
— Малките задръстени курви не те харесват, да. Но те още не са дорасли. Гаджетата, които са преминали през своя Пилриг16, свеждат нещата до най-важното. А ти го имаш в изобилие. На длъж и шир — хиля се.
Кърт тръгва да пикае пак от нерви, а аз се приближавам до Ники.
— Опитай да накараш Къртис да се чувства желан. Самочувствието му е ударило дъното.
Когато дългучът се връща от кенефа, Ники отива при него и я чувам да казва:
— Къртис, нямам търпение да ме изчукаш!
Този недорасляк с провиснала челюст само примигва и се изчервява.
— К-к-какво и-и-искаш да к-к-кажеш?
Просто не мога да се сдържа и започвам да се превивам от смях.
— Ти си гений, Къртис! Комедиен талант! Тази реплика влиза в сценария! — И започвам да дращя по моето копие.
След като съм нахъсил моите звезди, Раб ми кима и сме готови да започваме.
— Така, приятели, това е най-ключовата сцена във филма! Тук „Джоу“ печели баса срещу „Там“. Къртис, в тази сцена на твоя образ „Кърт“ му е за пръв път, така че не се притеснявай, ако си нервен, така и трябва да бъде — от теб се очаква именно това. Само искам вие двамата да повторите това, което казахте преди малко. Така. Ники, вкарваш го в офиса, затваряш вратата и казваш…
— Искам да те чукам — провлачва Ники сладострастно, гледайки Къртис.
— Къртис, а ти казваш…
— К-к-какво и-и-искаш да к-к-кажеш?
— Великолепно! После Ники, ти го отвеждаш до бюрото. Къртис, остави Ники да води. Готови! Да започваме!
Разбира се, нищо не се получава толкова добре колкото спонтанното изпълнение, но след много опити успяваме да направим няколко използваеми кадъра. Сега вече и шестимата братя са изчукани, като единствения проблем е, че пениса на Тери не се е възстановил достатъчно за аналното чукане. Няма място за притеснение, имам една идея.
55. Курвите на Амстердам т.6
Вече казах на Мартин и Нилс, че се нуждая от малко почивка. Казах на Катрин, че трябва да се върна до вкъщи и да се видя с нашите. Но каквато и да считах, че е причината за настоящото ми състояние на духа, друга беше същинската причина. Даян Кулстън.
Тъкмо вече мислех, че не мога повече и пак се възбуждах и така почти цяла нощ върху резервното легло на Гав. Опитът ми подсказва, че това няма нищо общо с любовта и емоциите, че е просто реакция между две чужди тела, намиращи се в близост едно до друго. И потенциалът на подобно привличане бързо се изчерпва. Но майната му на опита. Така че това е всичко, което правихме миналата седмица, обикновено у Гавин, но той все още не знаеше.
Тази сутрин тя е сложила моя Т-шърт. Винаги е някак гот да видиш някое гадже да прави това. Мотаем се из кухнята и си правим тостове и кафе. Гав влиза, готов за работа. Вижда я, обръща глава и излита от кухнята. Аз викам след него да се върне, просто не искам, да се чувства като на гости в собствения си дом.
— Гав! Ела тук!
Той послушно се връща обратно.
— Това е Даян — представям я. Даян се усмихва и протяга ръка. Той я стисва и пийва малко чай с тост с мен и да, гаджето ми. Но аз продължавам да мисля за Катрин и какво да кажа на Даян. Все още тази мисъл ме мъчи, когато я оставям и тръгвам към града.