После докато вървя към моста Джордж IV забелязвам друго познато лице да се изнизва от… не, не може да бъде… не и от библиотеката! Тръгвам зад него и го хващам за яката с полицейска хватка. Той подскача като опарен, но когато вижда, че съм аз, целият грейва в усмивка.
— Марк… Марк, човече… Как си?
Влизаме в най-близкия бар да се почерпим. Иронията е, че бара се казва Мърлявия Мърфи, стар прякор на Спъд, с който всички го дразнеха. Докато слагам двете халби Гинес пред нас, не мога да не забележа, че Спъд изглежда толкова зле, колкото и преди. Той започва да ми разказва за този свой проект да напише история на Лийт, което направо ми отнася главата. Не само защото звучи интересно, а самата идея за Спъд като писател е убийствена. Но той говори за книгата адски разпалено и после минаваме на хора и спомени.
— Как е Суони? С този крак едва ли движи много наоколо — казвам.
— Суони е в Тайланд — отвръща Спъд.
— Майтапиш се… — оставам потресен за втори път. Суони постоянно раздуваше как ще иде там, но изобщо не мога да си представя, че го е направил.
— Да-а, котакът успя! — кима Спъд, явно не по-малко впечатлен от мен. — На един крак и така нататък…
Известно време приказваме за Джони Суон, но има друго нещо, което наистина искам да знам и питам колкото се може по-небрежно:
— Кажи Спъд, а Бегби излезе ли от пандиза?
— Да. Навън е от сума си време! — обяснява Спъд и на мен ми прималява. Лицето ми изтръпва, ушите ми звънят. Не мога да се концентрирам върху това, което Спъд говори, а главата ми започва да се върти. — Още след Нова Година. Котакът дойде вкъщи оня ден. По-откачен от всякога, значи — казва сериозно той. — Дръж се далече от него, Марк, той не знае за парите…
— Какви пари? — отвръщам с невъзмутима физиономия.
Спъд пуска огромна щастлива усмивка и ме прегръща. За хърба като него здраво стиска. Като ме пуска, очите му са пълни със сълзи.
— Благодаря, Марк — казва той.
— Нямам представа за какво говориш — вдигам рамене и замълчавам. Ако наистина не знаеш нещо никой не може да го изкопни от теб. Дори не питам за състоянието на имунната му система, нито пък тази на Али и детето. Сик Бой е патологичен лъжец, но вече не е нито толкова добър, нито толкова забавен. Поглеждам часовника в пъба.
— …виж, приятел, трябва да вървя. Имам среща с едно гадже.
Спъд ме поглежда малко тъжно и явно премисля нещо.
— Виж, котако, знаеш ли, значи, дали не би могъл да ми направищ една услуга?
— Разбира се — кимам с нежелание, опитвайки се да отгатна с колко ще ме ужили.
— Разбираш ли, Али и аз… ъ-ъх, ще се местим. Ще остана малко у едни приятели, но не мога да взема котака. Би ли го взел за известно време?
Чудя се какъв точно котак има предвид, после стоплям, че говори за истински котарак. Просто не мога да понасям тези създания.
— Съжалявам, приятел… Не си падам по котките… Освен това живея у Гав.
— А-ха… Разбирам — казва той толкова тъжно, че не мога да го оставя така и звънвам на Даян. Питам дали не си пада да погледа временно един котарак. Даян приема офертата съвсем спокойно и дори ми казва, че Ники и Лорън са мислили да вземат котка, така че дори ще им дойде добре да пробват. Казва ми, че ще говори с тях и съвсем скоро след това ми звънва обратно.
— Твоят котарак е уреден с временно убежище! — заявява тя. Спъд е очарован и уточняваме час, в който да занесе съществото на Толкрос. Оставям Спъд и тръгвам в същата посока, но чувствам как грозен гняв се надига в мен и ме яде отвътре. Стягам се и звъня на моя бизнес партньор по мобилния.
— Саймън, как върви?
— Къде си?
— Не е твоя работа. Сигурен ли си, че Бегби е още в пандиза? Един човек ми каза, че е излязъл.
— Кой ти каза такова нещо? — чуди се невинно той. Претенциозният Сик Бой разиграва открита шотландска душа.
Много неубедително.
— Няма значение.
— Глупости. Още е на топло, доколкото знам.
Лъжливо копеле! Прекъсвам разговора и потеглям надолу към Грасмаркет и после през Уест Порт към Толкрос, а в главата ми се блъскат трескави мисли, стомахът ми се гърчи от кошмарни чувства.
56. „…преметнат върху раменете ми“
Явно съм се привързала към Запа, котаракът, за който се грижим. Започнах да правя котеробика след като го видях по Ченъл Фор миналата седмица. Първо правя трийсет клека с него, преметнат върху раменете ми и после придържайки го отдолу по трийсет маха на всяка страна.