Влиза Лорън и ме гледа направо изумена.
— Ники, какво правиш с клетия котарак?
— Котеробика — обяснявам, притеснена да не реши, че съм го ударила и на содомия. — Когато човек е зает, домашните любимци се чувстват пренебрегнати и това просто е начин хем да поддържаш форма, хем да си общуваш с животното. Едновременно се упражняваш и поддържаш близък контакт с котката. Трябва да се пробваш — казвам й, оставяйки го на пода.
Лорън поклаща глава невярващо, но аз бързам и излитам, защото днес снимаме последната порно сцена с Тери и Мел, а Къртис ще се изявява като секс-каскадьор, замествайки Тери в опасните за пениса му кадри. Тръгвам към Лийт и се срещаме в квартирата на Саймън.
По лицето на Къртис е изписана откровено тъпа усмивка. Иначе момчето е възприемчиво в сексуален аспект. Той върви по петите ни с Мел като гладно кученце, което си проси храна, а в случая чукане. Не, не е честно така. Това момче търси нещо повече. Търси любов, принадлежност, приемане. Всъщност, по своя наивен начин той ни напомня за собствените ни нужди. Той наистина иска да бъде харесван от нас. Дори да бъде обичан. Ние обаче само го дразним, макар и не през цялото време, защото злобата ни пресъхва.
Защо го дразним? Дали защото се наслаждаваме на собствената си власт или както би твърдяла Лорън, просто защото ненавиждаме това, което правим?
Не, всъщност както казах по-рано, той просто е една по-малко достолепна версия на всички нас: нещастник, който преследва нещо, което вечно му се изплъзва. Но в неговия случай, малкото копеле разполага с повече време. Може би точно това определя нашето поведение и отношението ни към него. Още го усещам между краката си. Винаги съм мислила, че съм малка и стегната отдолу, не съм и подозирала, че мога да поема такова огромно нещо. Човек често изненадва себе си.
— Харесва ли ти? — доближавам врат до лицето му.
— Да, хубаво мирише.
— Искам да ти обясня за парфюмите, Къртис, да те науча на толкова много неща. Така че, когато остарея и погрознея, а ти си все още хубав млад мъж, който отваря девиците из целия град, да не ме мразиш. Да ме помниш с добро и да се държиш с мен като с човешко същество.
Мел се усмихва и отпива от червеното си вино, вероятно не съзнавайки колко сериозно говоря.
Къртис от своя страна е ужасен от тази мисъл.
— Никога няма да се държа лошо с теб! — почти изкрещява той. Тези млади момчета, толкова сладки и чувствителни, как така се превръщат в чудовища? Макар че, когато остареят те отново стават мили за втори път. Никой явно не е казал това на Сик Бой Саймън. Къртис е толкова негов ученик, колкото и мой. И изобщо не одобрявам уроците, които му преподава.
Раб и екипът слизат и нагласят камерите. Но Къртис е страшно мил. Не иска да прави содомитски изпълнения с Мел.
— Това е адски мръсно, не искам да правя подобни неща!
— Браво, Къртис! — намесвам се, а Мел натъртва:
— Къртис, това не ме притеснява!
— Добре, да го оставим за момента! — внезапно казва Саймън и поглежда часовника си. — Хайде, отиваме на кино!
Чудя се какво е намислил, Раб протестира, но въпреки всичко Саймън ни набутва в едно такси и отиваме във Филмхаус, където има панорама на Скорсезе. Дават Разярения бик с Дениро.
На бара след прожекцията Къртис се обръща към Саймън, очарован:
— Беше велико!
Тъкмо Саймън се кани да отговори, но аз го срязвам:
— Има ли някаква причина, поради която сме тук? — питам.
Саймън не ми обръща внимание и обяснява на Къртис.
— Ти си актьор, Кърт. Дениро също. Искал ли е Дениро да надебелява като свиня за ролята и да движи месеци наред в тоя вид? Искал ли е да го млатят на ринга? — Той ми хвърля кос поглед. — Не намеквам нищо. Дали е казал на Скорсезе — „това е мръсно“ или „от това боли“ или „това е малко безчувствено, несъпричастно и някак експлоататорско“? Не. Не и не. Защото той е актьор — натъртва той. — Нямам предвид теб, Мел. Ти поне не се правиш на примадона.
Сега разбирам, че целият този цирк се разиграва колкото заради Къртис, толкова и заради мен. Манипулацията му е толкова очевидна, колкото одървения пенис на Тери.
— Ние не сме актьори, ние сме участници в порнографски филм — казвам му.
— Не. Това са дивотии на средната класа. Само културтрегерите не са осъзнали, че порното вече е мейнстрийм. Компании като „Върджин“ продават порно-филми. Грег Дарк режисира клиповете на Бритни Спиърс. Порно-списанията, мъжките списания, женските списания в тях има едно и също нещо. Дори спечената британска телевизия, въпреки жестоката цензура, се заиграва с подобни намеци. Младите хора като консуматори не правят разлика между порно и мейнстрийм забавление. По абсолютно същия начин както не правят разлика между алкохола и останалите наркотици. Ако ти става от нещо, то е о’кей, а ако ли не — не! Толкова е просто!