57. Кларнет
Беше велико, човече, да срещна отново Марк, значи и още по-велико, че ме насърчи за книгата. Толкова ми беше гот като се върнах вкъщи, че макар и да бях малко скапан, извадих ръкописа и прегледах още веднъж последната глава. Рентс, така да се каже, направо ме вдъхнови, човече. Тая глава е за хероина и СПИН, за всичките момчета, дето вече ги няма — от пълните тъпаци до свестните типове, пичовете като Томи, значи.
И като я прегледах, просто не можех да повярвам, не можех да повярвам, че книгата е завършена, значи! Имам предвид, правописът не е върха, дето се казва, но те ще го оправят така или иначе, не ми се щеше да е много излъскана работата, защото на тия клети котаци в издателството няма да им остане нищо за редактиране, значи.
Тогава се усетих, че е почти сутрин и така ми се прищя да отскоча до пощата и да го пратя на издателите, ония дето публикуват всичките неща за историята на Шотландия, значи. После щях да ида и да кажа на Али за парите, да й кажа, че ще взема билети за Дисниленд, за детето и нея, както си трябва, човече. Оня ден се пробвах да й обясня за тия неща в Порт Съншайн, на Али, но тя беше много заета, аз бях мотан и не стана разговора. Тя само гледаше да ме разкара, искаше да се махам веднага, това си е. Мисля си, че е твърде късно да си лягам, трептя целия, значи, затова вземам и си пускам касетата на Алабама и малко подскачам и припявам наоколо.
Изчаквам да стане по-късно и отивам в книжарницата. Купувам голям уплътнен плик и право към пощата. Целувам пакета и го пускам в кутията.
Красота, значи!
Мисля си, че най-добре да взема малко да се спретна и да пресрещна Али като взима Анди от училище, да им кажа за Дисниленд! И може да не е парижкия, направо онзи във Флорида, човече! Там с това слънце ще бъде велико, значи, особено след това скапано време тук! Тери Лосън ми вика, че нямало грешка, супер било във Флорида, нали беше ходил преди време, значи.
После обаче си викам — заслужил съм малко разпускане, значи, едно отпразнуване за края на книгата, човече! Да! Всичките ми дългове са изплатени, имам пари, скоро с Али и Анди отиваме в Дисниленд. Само няколко бири, така да се каже. Та си мисля, къде точно да ида да го отбележа, значи. С Лийт, човек трябва да внимава, човече, Лийт не ти е Единбург! В Лийт е пълно с пъбове на всяка крачка и винаги ще се намери компания, искаш или не, но може да се окажеш в неправилната компания, значи. Човек трябва да внимава с кого празнува, човече.
От Джанкшън Стрийт завивам по Уок край Макс Бар. Поглеждам отсреща към Сентръл Бар и после нагоре към Уок, по протежението на който са наредени Бридж Бар, ЕН6, Краун, Долфин Лаундж, Спей, Каледониън Бар, Морисънс, Далмъни, Лорн, Вики, Аламбра, Волей, Балфор, Уок Ин или както му викат сега Джейнс, Робис, Шръб, Баундъри Бар, Брънзуик, Ред Лайън, Олд Солт, Уиндзър, Джо Пиърсиз, Елм… и това са само онези, за които се сещам на момента и само на самия Уок, без страничните улички. Така че, не, човече, не! Всяка пивница по Уок води до голям запой. Същото важи за Дюк Стрийт и Джанкшън Стрийт и дори и за Конститюшън и Бърнард Щрасе. Така че се насочвам към по-лъскавия, спокоен и цивилизован Шоър Бар, където един човек на словото от Лийт би трябвало да пие.
Тук всичко изглежда различно, човече, всичко е преустроено и ново — доковете са пълни с готини барове и ресторанти, пълно с големи юпи магазини. Във вестниците пишеше, че са разкарали проститутките от местата, където винаги са работили, заради оплаквания от живеещите в района. За мен това не е честно, значи, защото те винаги са си били там, а тия дето са се премествали много добре са знаели, къде отиват да живеят.
Та, влизам в този голям стар бар, целият облицован в дърво и си поръчвам една студена Гинес. Поглеждам навън — кръжат чайки и един от ония туристическите кораби влиза в пристанището.
Както си седя към мен се приближава Къртис.
— Гледам те, че влизаш и си в-в-викам… н-н-не може да е т-т-той… — мига с очи пичът и бърчи лице, — …С-с-сп-спъд не би дошъл тук.
Да, човече, истинска грешка е, че дойдох. След тази среща с Рентс снощи, алкохолът дето се вика е още в кръвта ми и само като обръщам няколко бири започвам да се чувствам бая пиян, човече. Къртис пък празнува, че е бил на някаква оргия с тия момичетата от оня филм, дето Сик Бой го прави. Адски се дразня, че Али работи в тоя пъб с всички тия хора наоколо. Понякога си мисля как той се опитва да я замеси и нея, значи и кръвта ми замръзва. Защото копелето има дарбата да кара хората да правят разни неща, които не искат да правят. Но не и Али, човече, не и моята Али. Не ща Али да ме гледа такъв размазан и разпуснат, човече, затова взимам малко кока от Къртис, че да се стегна малко преди да ида до училището.