Когато стигам там, се чувствам идеално, но по погледа на Али разбирам, че е един от случаите, когато на човек му е супер, но външно, човече, външно изглежда разбит. Тя е облечена с някакво яке с качулката и пух по ръба, което не бях виждал, пуловер, клин, ботуши. Изглежда страхотно. Дребния също е увит като пашкул, значи, шал, шапка и така нататък.
— Какво искаш, Дани?
— Здрасти, тате — казва малкият мъж.
— Как е, войниче? — викам на малкия, а после се обръщам към Али. — Страхотни новини! Имам малко пари и искам да ви водя в Дисниленд… в Париж… или Флорида, ако щеш! Свърших с книгата и я пратих на тия котаци в издателството! Срещнах и Марк вчера, Рентс така да се каже! Бил е в Амстердам сума си време, та обърнахме няколко бири! Той мисли, че идеята е страхотна, за книгата и така нататък…
Лицето й обаче не помръдва, човече.
— Дани… Какви са тия работи?
— Виж, дай да отскочим до някое кафене и да поговорим — казвам и се усмихвам на малкия мъж. — По един млечен шейк при Алфред, приятел?
— Супер! — вика той — Ама да е в Макдоналдс! Техните са по-добри!
— Не, човече, не, защото Алфред използва само най-добрите продукти, а тия на Макдоналдс са само захар, те са вредни за теб, човече, направо лоша работа. Глобализацията, човече, направо ни съсипва… — усещам се, че съм се разплямпал като луд, а Али ме гледа кръвнишки. — …но щом искаш, може и в Макдоналдс…
— Не — казва студено Али.
— О, мамо — недоволства малкият.
— Не — повтаря тя. — Много сме заети, леля Кат ни чака, а аз съм довечера на работа. — После се обръща към мен, приближава се, ама много близо, значи и прошепва в ухото ми: — Друсан си! Стой настрани от сина ми като си на тоя хал!
После се обръща, хваща Анди за ръка и си тръгват.
Анди се обръща и ми маха няколко пъти. Усмихвам се някак, човече, усмихвам се колкото мога и аз му махам, само се моля да не види сълзите ми, човече.
Забивам в Шоър. Друг пъб, какво да правя. Има много народ и свирят джаз вътре, значи. Скапан съм, няма живот в мен, човече. Мисля си само какъв е смисъла да имаш кеш, като хората, с които искаш да го похарчиш не те щат? Какво изобщо да правя с парите, значи?
Не, човече, всичко е скапано, човече.
Оглеждам музикантите, човече, едно младо гадже на кларнет, наистина е добра, такова, свири толкова красиво, толкова красиво, че ти се плаче. После гледам стария барман, добрия стар барман с тази широка усмивка, значи. И тогава ми минава онази ужасна мисъл — всички тези хора, човече, всички тук и Али, дори и малкият Анди — скоро всички ще са мъртви. След двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, шейсет или колкото там години всички ще са умрели. И хубавите хора, човече, и злите и отвратителните, и откачалките, всички няма да са тук, дори няма да съществуват. Всъщност съвсем скоро, почти веднага, дето се вика.
Имам предвид, за какво е всичко това тогава?
Излизам от Шоър и си отивам вкъщи. Не знам какво да правя. Не след дълго звъни Франко и ми разправя да се срещнем в Николс тази вечер. Разправя, че трябвало да говори с мен за Джун. Може и той да е забелязал, че тя никак не изглежда добре. Може пък и да му пука наистина на котака в края на краищата. Разправя, че и Втората Награда ще бъде с него. Бих се радвал да видя този писан, значи.
— Да си там точно в осем. Ще те чакам!
Замислям се, значи, но не съм много за компания, значи, точно сега. После пак се звъни и е Чизи Звярът. И то веднага след Франко. Вечер на пандизчията, значи. Чизи, значи, гледам да отбягвам злия котак.
— Жестоко си изкарахме миналата седмица, а? Няма ли да слезеш да пийнем по нещо, приятел? — вика той.
— Не, човече, разпускам малко, изпускам парата така да се каже викам и си мисля, че вече никога не искам да излизам с него. Гласът му става един такъв носов, тръпки да те побият.
— Оная вечер видях твоята госпожа, приятел, зад бара в Порт Съншайн беше. Бива си я. Разправят, че сте се разделили, а?
Усещам как се вцепенявам, човече. Мълча.
— Та, викам си, да взема да я поканя някъде навън, мой човек, а! Точно така, много ме бива по тая част!
Сърцето ми прави бум, бум, бум, бум, бум, човече, но се смея гледам да изляза от положение и казвам:
— Хубаво, де, ще дойда за по бира. Ще ми дойде добре. Пак ще сляза към града. Знаеш ли какво, дай да се срещнем в Николс на Джанкшън Стрийт. На бара има няколко готини гаджета. Една поне ще се навие, така да се каже.