Той се хваща.
— Ето така те харесвам, Мърфи. В колко?
— Осем.
Но аз не смятам да ходя, не и в тоя помиярник на Джанкшън Стрийт. Ще ида в Порт Съншайн по-късно да държа нещата под око, така да се каже.
58. ЧИСТ БОНУС
Измъквам навън това копеле Втората Награда, след това се обаждам и на Мърфи да дойде, защото искам да се разровя до дъно в тия лайна за Джун. Някои копелета нещо не са наясно или се опитват да ме пързалят. Приятели. Никой не ти е приятел, колкото повече остаряваш. Втората Награда се върти около масата за билярд и ми се налива с доматен сок като някой педал. Ще му дам един доматен сок на копелето. Ебати анти-социалния тип.
— Тия дрънканици за алкохолизма са пълни чекии! Човек може да изпие една бира! Няма да умре от бира, я! Една шибана бира!
— Не, не мога да пия, Франк, така каза докторът — вика той, а очичките му светкат по оня смахнат начин като на ония с промитите мозъци, светкат с онова дето му викат божия светлина. Божия светлина, оная ми работа!
Да се кланяш на всички тия лайна!
— Какво разбират тия шибаняци? Казали на майка ми да спре цигарите. Пуши ги по шейсет на ден. Вика — „Кво ще правя сега, Франк, така си успокоявам нервите. Само цигарите помагат, тия хапчета за нищо не стават“. А аз само й разправям — „Да не си се смахнала, че ще отказваш фасовете“. Та тя ще изпадне в шок, човече и ще гушне букета, ако ги спре. Ако нещо не се е строшило няма кво да се оправя, значи, така й казах. Значи и ти можеш да пийнеш една бира.
— Не, не мога.
— Виж кво, взимам две бири и толкова — казвам и отивам при Чарли, който е на бара и грабвам две халби светло. Само да смее копелето да не я изпие. Няма да си харча парите за пиене, дето ще се хвърли, я! Тъкмо занасям бирите и гледам някакво копеле влиза в бара, но не е шибания Спъд. Викам на Втората награда да разбие топките:
— Готви се да умреш, копеле! — майтапя се.
Пак си мисля за скапаната си майка и как се опитах да й направя услуга. Не че изобщо й дреме на старата. Поне не и докато го има шибаното бинго. Ако зависеше от мен, досега да съм ги затворил тия места — само загубено време и пари, значи. Не е като залаганията на коне, никакво забавление, значи!
Както и да е, Втората Награда го отнася. Бия го първата игра, разбиваме за втори път и продължавам да гледам към вратата. Мърфи никакъв го няма.
— Не си я и докоснал тая бира, копеле! — викам на Втората.
— Не, Франко… Не мога, човече…
— Не можеш или не искаш — гледам го в очите. После, по някаква причина се обръщам и гледам оня пич, дето си седи на бара и чете резултатите от надбягванията в Рекърд. Има нещо познато. Знам го от пандиза, там ми казаха какви ги е вършил. Тоя е шибан изверг! Помня всичките копелета, направил съм го професия да помня лица, значи! Всички се пробват да ми избягат, защото знаят, че искам да ги погледна право в очите! Какво точно беше направил тоя? Не мога да се сетя. Само е важно, че тоя е изрод и животно. Гледам го как си седи копелето, седи си там, в същия шибан пъб, където сме и ние с Втората Награда, просто си седи на бара и чете шибания Рекърд!
Чарли на бара му сервира бирата, все едно е някакъв нормален човек, а тия дъртите копелета в ъгъла ме зяпат. Такива едни здрасти-здравей, нахилени и така, но ме гледат по същия начин както гледат и онова копеле! Просто бивши пандизчии, само това виждат те. А не съм като оня изрод и никога няма да бъда! А той си пие биричката и хич не му пука! Ходи по улиците, върти се край училищата, причаква децата и ходи по тях…
Да, това е ситуацията, оглеждам тая помийна дупка наоколо и да, тук в моята кръчма седи един шибан изверг! И има наглостта да си пие бирата!
— Това там е извратено животно — викам на Втората награда, който реди топките — Изпуснат звяр, гаден изверг! — казвам му.
Втората Награда ме поглежда така, сякаш няма намерение да прави нищо. Тия приказки за християнство и опрощение съвсем са му прецакали главата. Всички наоколо са се смахнали, мамка му!
— Човекът просто си пие пиенето, Франк. Остави го на мира, приятел! Хайде! — разправя ми той и бързо разбива, защото знае, че ще ида при оня извратен урод.
Какво им става на всички, а?
Втората Награда ме гледа и мига, сякаш е разпознал тоя ми поглед, снижава глава и казва:
— Ти си наред, Франк! — но аз изобщо не го слушам, защото гледам право в оня на бара.
— Изрод, животно — викам на Втората Награда, навеждам се с щеката и ме прерязва болка, заради раната от ножа, дето Джун ми го заби. Само стискам зъби и вкарвам една зелена в джоба, представяйки си, че е главата на оня звяр. Търпението ми е на изчерпване, значи!