Поглеждам двете дърти копелета. Единият е Джими Дойг, а другият — Дики Стюарт. Те няма нищо да кажат. Чарли е ядосан заради цялата кочина, полицията и всичко това, но няма да ме натопи.
— Ще се върна да изчистя като хората, Чарли — викам. — Искам да кажа, това копеле е истински звяр. Не знаеш каква зараза е донесъл — обяснявам и се обръщам към двамата дъртаци. — Всичко точно?
— Да, Франк, синко, няма проблем — казва Джими Дойг, печеното копеле. Старият Дики се тресе, но успява да промърмори:
— Всичко точно, Франк, синко.
После се измъкваме изотзад, през малкия двор и в страничната уличка, оглеждайки се никой да не ни види от прозорците и по самата улица, значи. Викам на Втората Награда да се разкарва обратно към града, защото целият трепери като Шейкинг Стивънс, оня дето се правеше на Елвис, но хич не го докарваше по Топ ъф Дъ Попс.
Хващам Спъд на стълбите, тъкмо когато излиза. Копелето нещо се шашка като ме вижда.
— Ей, Франко… Извинявай, че закъснях, човече, Али ме забави на телефона… Изглаждахме нещата, така да се каже… Тъкмо бях тръгнал към Николс.
— И аз не съм ходил още. Бяхме из града с Втората Награда, копелето не му се идваше в Лийт — обяснявам. — Щял да се пропие пак, вика.
— Ахъ — отвръща Мърфи и после пита: — Нали искаше да знаеш нещо — за Джун, значи?
— Майната му, дреболия — викам. — Значи, няма да мога да дойда в Николс. Скарах се с гаджето и трябва да ида да поговоря с нея, преди това трябва да мина през брат ми Джоу.
— Хубаво… Тогава ще взема да отскоча до Порт Съншайн, да мерна Али и така…
— Ей, женски работи, край нямат, а? — Зарязвам го на стълбите и тръгвам към Джоу, с надеждата, че оная нагла пичка жена му не си е вкъщи. Линейка и две шибани полицейски коли с вой се отправят надолу по Уок.
3
ПРЕМИЕРА
59. Курвите на Амстердам т.7
Пак съм в Амстердам, но вече не се чувствам като у дома. Чудя се, дали е защото не съм с Даян или защото съм с това лъжливо копеле Сик Бой. Което и да е от двете, Дам вече не е убежището, което беше.
Едва успях да се откъсна от нея и да се кача на самолета с него. Само как любовта й убива страха у мен. Дори моята Бегби параноя опасно е започнала да се стопява. Копелето спокойно е можело да ходи по петите ми с брадва в ръка по време на фриволните ми разходки по Колингтън Дел, но на мен изобщо не ми пукаше. Когато за пръв път се запознах с нея, тя просто беше отворена ученичка, малко акселератче. С други думи далеч повече от мен по онова време. Аз бях просто един чекиджия. Сега Даян е жена — уверена и интелигентна, далеч не някаква откачена рейвърка, каквато си мислех, че ще срещна, а умна, начетена и следователно по-секси от всякога.
Даян.
Не съм толкова глупав да смятам, че е съдба или орисия. Като се връщам назад, ако трябва да съм честен, не мога да направя разлика между нея и другите гаджета, с които съм излизал. Тя ме интересува такава, каквато е в момента. Начинът, по който избутва очилата си надолу по носа си и ме поглежда над тях, когато се опитвам да пробутам нещо, което й звучи съмнително. Начинът, по които й викам „бухал очилат“, а тя ми отвръща с „рижа откачалка“, което всъщност е ужасен знак. Дори по-плашещ е фактът, че тази игра ми харесва. Дали сме били достатъчно дълго заедно за подобно безсмислено интимничене?
Очевидно.
Аз я обичам и мисля, че тя изпитва същото към мен, поне така казва и ми се струва достатъчно честна към себе си, за да не лъже за подобни неща. Човек не може да излъже душата си.
Бях оставил съобщения на Катрин, в които я питах кога е най-удобно да прибера някои от нещата си. Тя не отговори на нито едно. Срещам се с Мартин и отиваме заедно в апартамента на Бруверсграхт. Отключвам и влизаме. Натоварваме някои мои неща в неговия бус и ги откарваме в офиса. Нека тя задържи всичко останало. Когато и последния кашон е прибран изпитвам невероятно облекчение, сякаш всичко ми се е разминало.
Сик Бой, когото оставих в хотела през цялото време ме тормози по GSM-а. Отиваме у Миз, където нашият вече се е настанил, преглеждайки материала с един нервен пич, на име Джак. Сик Бой използва оборудването на Миз, но продължава да се държи грубо и недружелюбно с него. Адски е неловко. За да спася положението, извеждам Миз на обед. Сик Бой е страшно доволен, че напълно монополизира управлението на техниката, но когато по-късно пристига на уговорената среща в Браун Бар пак го гледа накриво.
Миз дори е страшно ентусиазиран за филма, само разправя как трябва да му дадем копие да го покаже на един свой приятел, топ-порно оператора Ларс Лавиш.
— Ларс ще бъде на фестивала в Кан — нарежда той, — и ще го види.