Опитвам се да се съсредоточа върху звука от радиото, закрепено върху ваната. Мазен водещ пита млада жена за любимата й музика и какво означава тя за нея. Моментално разпознавам тези хрисими безлични, леко кресливи звуци в отговор. Когато споменава този диск, този пълен боклук, вече съм сигурна, че е тя, още преди да чуя водещия да казва името й.
— Джайв Бъни и Дъ Мастърмиксърс, Swing the mood! О, направо ги обожавам! Просто… не знам… чух ги на такава възраст, когато всичко ти изглежда възможно… бях на четиринайсет и моята кариера като гимнастичка тъкмо започваше…
Каролин Тъпата Павит.
Каролин и аз някога бяхме, кавички — най-добри приятелки. Беше етикет, който всички ни лепяха — родители, връстници, но най-вече треньорите. Само и единствено защото малката Ники и малката Каролин ходиха заедно на гимнастика. Но макар, че бяхме свързани заради спорта, никога не сме гледали една на друга като на големи приятелки. Като две добри малки момиченца на нас се гледаше като на сродни души. Всъщност, още от началото двете бяхме смъртни врагове.
Като тийнейджърки двете си съперничехме много сериозно. В началото бях по-добра от тромавата Каролин, макар че грозното патенце се превърна в лебед, когато тя се отдаде на спорта. Проблемът бе, че когато пубертетът отмина, аз получих циците, а тя трофеите.
В този момент осъзнавам, че съм пуснала студената вода с все сила и вече не чувам гласа на „гордостта на Великобритания, Каролин Павит“. Чувствам единствено пронизващия студ, тежестта в гърдите си и ми се струва, че ще припадна, но успявам да стъпя страни от душа, едва дишайки. Изключвам радиото и започвам да се търкам с хавлията, а отвътре започва да струи компенсаторна топлина, която достига до кожата. Скапаната Каролин Павит.
Отивам в стаята и се преобличам, чудейки се кой пуловер да сложа, стегнатия кашмирен или безформения от ангорска вълна. Замислям се за нуждата от повече фитнес и избирам втория. Чудя кой би избрала тя. Но днес нищо не може да ми развали настроението за дълго. Цялата съм преизпълнена от вълнение. Саймън се обади много късно снощи и ми каза да ида в пъба в 9.30 сутринта, защото ще показва част от филма! Пак се сещам за Каролин. Можеш да набуташ бронзовия си медал в задника, скъпа, а скоро се готви да се примириш и с артрита, който те чака!
Когато пристигам в Порт Съншайн, Саймън е страшно оживен. Очевидно е, че се е натъпкал с кока. Той ме целува по устата и ми смигва нервно, докато се отдръпва.
Раб също е тук и се заговаряме за курсовите работи. Той се бе справил по-добре от мен вероятно. Аз му казвам, че сигурно съм се издънила, защото не бачках достатъчно. Приказваме си тривиалности, но от погледа му, леко преценяващ и съжалителен в същото време, ми прималява. Сядам до Мел, Джина, Тери и Къртис. Влиза Марк Рентън, който изглежда напрегнат и потаен, а Сик Бой изкрещява:
— Рент Бой най-сетне успява да стигне до Лийт! Трябва да се съберем отново старата тайфа! Малък купон за приятели в Лийт!
Марк не му обръща внимание, кима към мен и си разменя поздрави с останалите. Саймън отива до бара и налива питиета, продължавайки да се заяжда с Марк.
— Чудех се, кога ще събереш кураж да си покажеш физиономията тук. Сигурно си спрял таксито точно пред вратата, а?
— Не бих пропуснал режисьорския дебют на най-добрия си приятел за нищо на света — подхилва се Марк. — Особено след като се е погрижил за моята безопасност.
Тук определено става нещо, но Саймън отвръща на очевидната нападателност на Марк с крива усмивка.
— Така… Кой липсва… Мигел Форестър ни увери, че ще дойде — казва той и се обръща, тъкмо когато през вратата влиза Майки облечен с лъскав бял рапърски анцуг, целия накичен със злато и следван от Уанда.
— За вълка говорим! Мигел! Точен като часовник! Заповядай! Облечен като за премиера, виждам — подхвърля Сик Бой саркастично. Форестър не забелязва подигравката, а напротив — чувства се поласкан. Тогава забелязва Марк Рентън и заковава. Следва недоброжелателна, смразяваща тишина преди двамата да си разменят сковани кимвания. Единственият човек, който се прави, че не забелязва какво се разиграва е Саймън.