— И така, приятели, да започваме — изревава триумфално той, отваряйки кашон с видео касети, които ни раздава.
Саймън прави малко линии кока, но всички с изключение на Тери и Форестър отказват.
— Още по-добре за сериозните пичове — казва той със смес от облекчение и презрение, но ние не реагираме, защото разглеждаме обложките на касетите.
Направо ми призлява. Чувствам се разочарована и предадена. Видът на обложката е първия куршум право в сърцето ми. Моето лице с целия този грим. Огромно, безвкусно, крещящо и всичко това изпълнено със сгадяващ евтин печат! Отгоре на всичко бе използвал точно снимката, която ми обеща, че няма да използва, онази, на която едната ми цица изглежда по-малка. Приличам на травестит или на куклата, която Саймън подари на Къртис. Този убийствен кич е увенчан с надпис:
Но това, което наистина ме вбесява е представянето на авторския екип:
Останалите очевидно споделят чувствата ми.
— Картинката е ясна — казва Раб, поклаща глава и мята обратно в кашона своето копие.
— Той я е нагласил тази картинка — избухвам, местейки поглед от кашона с касетите към Саймън и обратно. Дробовете ми се свиват, а маникюрът ми се забива в дланите. Толкова е лесно сега да мисля за моя Саймън, моя любовник като за Сик Бой. Гадното копеле. Мърморенето се усилва, но той се прави, че не чува, само си подсвирква небрежно и вади още една касета от кашона.
— Какво общо, мамка му, имаш ти със сценария? — пита настоятелно Раб. — Къде са високите ти критерии за опаковката? Високите разходи по производството на обложката? Изглежда като пълен боклук — казва той и изритва кашона.
Сай… не, Сик Бой го раздава повече от нагло.
— Деца, вие сте неблагодарни — подигравателно с диктаторски тон отсича той. — Можех да сложа Тери като координатор, Рентс като копродуцент, но хората искат да си имат работа с едно име, за да не се разводнява бизнес частта на предприятието. По този начин, само това тъпо копеле тук — той сочи възмутено себе си — ще отнесе всички тояги, а какво получавам в отплата — само се вижте!
— Какво общо имаш ти със сценария — пита отново Раб с бавен, равен глас, гледайки към мен.
— Сценарият се нуждаеше от някои промени. Като режисьор, продуцент и редактор имах това право.
Тери хвърля бърз поглед към Рентън, който само повдига вежди в отговор. Лимонадения извръща глава нагоре и започва да разучава пожълтелия от никотин таван. Отвътре всичко ми е свито не толкова от предателството спрямо мен, колкото от арогантната незаинтересованост на Саймън. Застанал срещу нас с черната си Т-шъртка, черните си панталони и обувки, той ни гледа като черен ангел със скръстени на гърди ръце, сякаш сме кучешки фъшкии, които са полепнали по обувките му. Паднала съм си по пълен гадняр!
Всички седим мълчаливо с нарастващи лоши предчувствия докато един превъзбуден, трескав Сик Бой набутва касета във видеото. Целува пластмасовата кутия и заявява разнежен:
— В играта сме! Имаме продукт — значи съществуваме! После отива до прозореца, поглежда надолу към оживената, пълна с хора улица и изкрещява:
— Чувате ли? ЖИВИ СМЕ!
Първият монтиран вариант на нашата работа. Седя до Мел и Джина и гледам. Както и мислехме всичко започва със сцената пред телевизора, където сме аз и Джина. Не мога да не си помисля, че тялото ми изглежда наистина добре — гъвкаво, пластично, с приятен тен. Не отстъпвам изобщо пред Мел, която е с пет години по-млада! Оглеждам се наоколо и се опитвам да преценя реакциите. Тери изглежда изцяло потопен в порното. Къртис, Мел и Рони гледат доволно, а Раб и Крейг с неудобство. Рентън и Форестър са напълно неразгадаеми. Джина е някак странно развълнувана и направо свенлива.
После действието се пренася в столовата на петролната платформа, където „братята“ планират ваканцията си в „Гласбург“. Прилича на аматьорска несръчна препратка към началната сцена на Кучета в резерв, но става. Нататък всичко също изглежда добре, макар че Саймън само мрънка нещо за „подобрения“ и „читави копия“. Продължаваме със сцената с мен и Саймън във влака, после следва чукане в предполагаемата тоалетна на вагона, която всъщност е кенефа на пъба.