— ГАДНО КОПЕЛЕ!
Те са застанали на няколко метра един от друг и аз вече не мога да издържам, самата пронизваща височина на звука, която очевидно не им прави никакво впечатление. Чувствам се като в детски кошмар, когато родителите ти се превръщат в демонични карикатури на самите себе си.
Джина е сграбчила да озаптява Мел, а Раб успокоява Сик Бой, който се пляска по главата или по-скоро набива дланта в собственото си чело. Тери гледа вяло към Марк. Майки Форестър плещи някакви пълни глупости в защита на Саймън, после се заяжда с Марк, че щял да види той като дойдел някой си Беги или Бегби. Марк явно се вбесява.
— Давай, давай да те видя! Винаги си бил гаден червей, предателска свиня…
Майки отвръща с някакви приказки за Марк, че крадял от своите и изтръпвам да няма предвид нещо за нашата операция 1690. Вече всички крещят, репчат се и ръкомахат. Не мога да понасям това. Измъквам се надолу по стълбите и излизам навън, минавайки през бара. Поемам на големи глътки зловонните изпарения от колите които насищат пролетния въздух докато крача устремено нагоре по Лийт Уок с желанието да се отдалеча колкото се може повече от тях. Мисля, че дори никой не забеляза, че си тръгнах.
Насочвам се към града, напредвайки срещу силния, хапещ студен вятър и си мисля в какви скучни времена живеем. Това е нашата трагедия. Никой, освен разрушителните експлоататорски копелета като Сик Бой или откритите опортюнисти като Каролин, не влага истинска страст в живота си. Всички останали са толкова съсипани от целия боклук и посредственост наоколо. Ако през осемдесетте ключовата дума е била „аз“, през деветдесетте „те“, то в началото на века е неопределеното „нещо като“. Всичко трябва да бъде размито. Първо същността е била най-важна, после стила, а сега имитацията. Мислех си, че те поне са истински — Саймън и останалите.
Като удар с железен юмрук в гърдите ме блъсва мисълта, че в днешното глобално село, по някакъв начин, някак си, баща ми ще види как дъщеря му го поема изотзад без дори да го е направила. Мразя самата идея за аналния секс. Тя е отрицание на собствената ми женственост. Но най-вече мразя имитацията. Семейството ми. Момчетата от Университета, някой от онези жалки нищожества, които съм разкарала, ще онанират, гледайки как ми го вкарват отзад. Маклимънт ще издебва жена си да заспи, ще се настанява пред телевизора с чаша уиски в ръка и ще удря доволен една чекия, докато се наслаждава на аналното чукане. Седнете, моля, Мис Фулър Смит. Или може би, ще предпочетете да останете права-ха-ха-ха. Колин също ще го види, може дори да дойде в квартирата. „Ники, гледах филма. Сега разбирам всичко. Разбирам, защо ме разкара. Това е бил зов за внимание, който не съм разбрал… Ти си била очевидно наранена и объркана…“
Покрай мен профучава кола и ме опръсква. В обувките ми се процежда ледено студена кална вода. Когато стигам вкъщи се чувствам отвратително. Лорън е у дома, всъщност тъкмо е станала, още по нощница. Държа видеокасетата с филма в ръка и сядам на дивана до нея.
— Дай ми една цигара — почти се моля. Тя се обръща и вижда сълзите ми.
— Какво има, скъпа?
Хвърлям касетата в скута й. Хлипам и се свличам в нея, а тя ме прегръща. Сега вече се разревавам неудържимо, но сякаш го прави някой друг, а аз само усещам топлината и свежия й аромат през клокочещите ми, пълни със сополи ноздри.
— Не се тревожи, Ники, всичко ще е наред — успокоява ме тя. Искам цялата да се потопя в нейната топлина, защитена от всичко, което би могло да ме нарани. Вкопчвам се в нея, толкова силно, че тя неволно издава лек гърлен звук. Искам да е… Повдигам глава, за да я целуна. Тя отвръща на целувката ми, а в очите й се чете несигурност и страх. Искам да е по-освободена, а не онова дърво, което винаги е била, искам да се отпусне назад… но когато ръката ми докосва плоското й коремче и започва да го гали, тя се вцепенява и ме отблъсква.
— Недей, Ники, моля те, не го прави!
Тялото ми се вдървява колкото и нейното. Сякаш току-що и двете сме дръпнали по една линия силна кока.
— Съжалявам, мислех, че го искаш. Мислех, че винаги си го искала.
Лорън поклаща глава шокирано.
— Наистина си смятала, че съм обратна? Че си падам по теб? Защо? Защо не можеш да приемеш, че хората могат наистина да те харесват без да искат да те чукат? Толкова ли е ниско самочувствието ти?
Наистина, толкова ли? Не знам, но знам, че няма да се вържа точно на нея! За коя се мисли? За кои се мислят всички: Каролин Павит по Въпрос на Спорт, Сик Бой Саймън, който се дуе като филмов магнат. А сега и Лорън, малката шибана морализаторка която само те прикотква, а като получи каквото си е търсила, бяга като опарена.