— Лорън, ти си на деветнайсет. Просто си чела неправилните книги и си говорила с неправилните хора. Дръж се на възрастта си. Не се прави на майка си. Не е редно.
— Не ми говори какво е редно и какво не, не и когато се опитваш да направиш такова нещо с мен — отиграва безцеремонно тя с цялата арогантност на своето целомъдрие.
В отговор не ми хрумва нищо освен глупавото и вяло:
— Значи сексът между жени е нещо нередно, това ли искаш да кажеш?
— Не ставай глупава! Аз не съм лесбийка, нито пък ти! Не ми разигравай тъпи игрички — казва тя.
— Все пак малко те харесвам — отвръщам отстъпчиво, чувствайки се сякаш Лорън е по-голямата сестра, а аз съм глупавата малка девственица.
— Да, но аз не си падам. Дръж се прилично и се чукай с някой, който иска да те чука и ако може прави го без да има намесени пари! — присмива се тя, става и отива към прозореца.
В гърдите ми се надига ярост.
— Вземи се изчукай, време ти е! — казвам и тръгвам към стаята си, тъкмо когато се прибира Даян. Даян е с нова прическа. Отива й.
— Здрасти Ники — усмихва се тя, борейки се с ключовете, папките, които носи и чантата си. Устните й са палаво присвити, очевидно е дочула нещо.
В този момент Лорън изкрещява след мен:
— Да, голямо добро си видяла от всички тия курове!
Даян повдига вежди.
— О! Нещо интересно ли изпуснах?
Усмихвам се изтощено и влизам в стаята си, където се тръшвам възнак върху леглото. Повече никога няма да правя порно. И никога вече няма да се върна в шибаната сауна.
61. ОТХВЪРЛЕН
Болката е нетърпима, човече, сякаш цялото ми тяло страда от зъбобол. Защото беше Чизи, онзи дето го убиха. Така пишеше във вестника. И знам кой го е направил. А още по-лошо — знам кой нагласи така нещата: онзи дето няма приятели, няма жена, дето няма вече нищо, онзи Спъд Мърфи, който седи тук. Защото не мога да се скрия от това. Мистър Мърфи с Мисис Мърфи и малкият Мърфи просто вече не съществуват, човече. Отново Спъд, самотния котак, задръстеняка, неудачника.
Али не иска да говори с мен, човече, дори не ми позволява да видя Анди. Нещата вървят от зле на по-зле, човече. Онази вечер отидох в Порт Съншайн, за да се опитам пак да обясня нещата, но този път без увъртане. Мислех си, че ще се радва да научи за парите и плановете ми, но всичко, което ми каза беше:
— Никъде не искам да ходя с теб сега, Дани, и не искам синът ми да ходи никъде с пари от дрога.
— Не са от дрога… от… — казвам и гледам как Сик Бой и Тери се измъкват навън през задната врата с куп видеокасети. — Спечелих ги с работа…
— Така ли? Каква работа? Това тук е работа, Дани — вика тя и хвърля поглед наоколо, влиза някакъв пич и тя му сервира. — И ще съм ти благодарна, ако ме оставиш да работя на спокойствие.
До тук бях. Отново вкъщи, в тази самотна стара дупка. Сещам се за оня котак в костюм, дето дочух да казва днес по Бърнард Стрийт на някакъв друг: „Компютърът ми се скапа. Всичко изгубих“. Чувствам се точно като него и неговия компютър, човече. А къщата е глуха, човече, като си сам изпадаш в адска депресия, значи. Трябва да си взема обратно Запа, значи, тъкмо си мислех да зарежа момчето, но сега имам нужда от компания и звъня на Рентс, но мобилният му май е изключен.
Бил съм точно в Порт Съншайн, когато е станало това с Чизи. Не, че не се сещах, че може да има проблеми, но не и такова нещо, човече, не и такова. Искам да разбера какво точно е станало, но не от Бегби, просто не искам да виждам повече тоя котак, но може да се пробвам да потърся Втората Награда. Но не, човече, не, няма да ме видят с Франко из Лийт вече, не. Чизи… Какво направих!
Ужасно, човече, ужасно!
После виждам лъч надежда и се хващам за него. Пристига пощата и има писмо, не е сметка за плащане, а писмо, веднага си личи.
От издателството! Има печат „Скотвар Пъблишинг“, човече! И си викам, сигурно, значи, че ще го направят, ще публикуват „Историята на Лийт“! Хо-хей! Нямам търпение да го покажа на Али! Сега вече може да размисли за Дисниленд, човече, няма начин! Ще ида в пъба и само ще го размахам, писмото, значи, особено ако и Сик Бой е там! О, да, човече, да! Скоро ще ме показват по телевизията, ще говоря за книгата и така нататък, значи! Дори сигурно ще получа аванс, е-ха, човече! Бързам да го отворя този плик, значи, но трябва полека, човече, че може да са сложили чека вътре, значи. Гледам го на светлината, но е толкова плътен, че нищо не виждам. Отварям го, вътре няма чек, естествено, не биха ги пратили двете неща заедно, нали се сещаш? Тия работи се договарят допълнително, няма как, човече!
СКОТВАР ПЪБЛИШИНГ
13 Кайлярд Гроув, Единбург, ЕН 3 6NH