Клетия Доуд… добър котарак, така де се каже, винаги ми е помагал… не беше хубаво да постъпим така с него… Светът щеше да е едно по-добро място без ненужния, мърляв, дрогиран Мърфи… убиецът на Чизи, този, който съсипа Братчеда Доуд… клетата Али… малкия Анди дори…
Доуд се опитва да протестира като му бутвам триста лири.
— Не, Спъд, не…
— Вземи ги, човече, сега имам, а ти винаги си ми помагал — казвам, но не мога да го погледна в очите и само се измъквам, човече.
Зад гърба си го чувам да казва на един старец на бара.
— Виждаш ли го, виждаш ли това момче, дето си тръгна. Този човек е светец, казвам ти!
Само да знаеше, мисля си, само да знаеше… И ми се ще да направя едно последно добро нещо, само едно последно добро…
…и се връщам у дома и гледам онази книга да се валя наоколо, онази, Престъпление и наказание.
62. Курвите на Амстердам т.8
Беше някак странно хубаво отново да видя Али, тук, в Сити Кафе. Странно, защото макар и да бяхме в една тайфа, да се друсахме заедно, никога не сме си били особено близки. Мисля, че тя винаги е виждала през мен, винаги е усещала, че съм лицемер, победител, който разиграва неудачник. Точно така, умен, пробивен тип, който един ден ще си бие шута и ще остави зад себе си цял куп с лайна, които да почистват другите. Тя вероятно е разбрала природата ми още преди аз самият да я осъзная.
Може би все пак съм я изненадал като изпратих парите на Спъд. Никога не съм си и помислял, че накрая ще се съберат, макар думата „съберат“ да не важи точно в този момент.
— Марк — казва тя и ме прегръща с естествена сърдечност, която ме кара да се чувствам неловко.
— Здрасти, Али! Това е Даян. Даян, това е Саймън.
Даян поздравява радушно Али, а Сик Бой по-резервирано. Явно беше прихванала от приказките ми за него, макар обикновено тя да си изработва самостоятелно мнение за подобни неща. Вероятно Ники е успяла в по-голяма степен да я настрои срещу него, защото Саймън звучеше направо умолително:
— Ела да пийнем нещо в града, Марк. Ники ми е сърдита. Не отговаря на обажданията ми.
Така ти се пада, копеле, помислих и се навих, чак когато спомена, че ще вземе и Али.
— Колко уютно — казва Сик Бой, — старата тайфа се събира. Трябваше да поканя и Франко — подхилва се той, хвърляйки ми кос поглед. Опитвам се да не реагирам. Но постепенно бях започнал да осъзнавам, че ако Бегби е още толкова психясал, колкото казват (а от това, което чух, разбирам, че е по-откачен от всякога), то старото ми приятелче Сик Бой, моят бизнес партньор, копелето на което дадох пари, де факто се опитва да ме убие. Това е повече от предателство, много повече и от отмъщение. В момента копелето е превъзбудено, очевидно добре е подложило кока. Али ме издърпва настрани, но едва чувам какво ми говори, защото се напрягам да доловя, какви ги дроби Сик Бой на Даян:
— Ники разправя много хубави неща за теб, Даян.
— И аз много я харесвам — отвръща търпеливо Даян, — а също и Лорън.
— Тази Лорън, ако трябва да употребим рап-жаргон, е кучка с проблеми — хили се Сик Бой, рамената му се тресат и добавя: — Падаш ли си по малко прахче, Ди? Ще ти бутна пакетче и може да отскочите с Али до там, където ходят момиченцата да пишкат…
— Не благодаря — спокойно и безстрастно отклонява поканата Даян. Тя не харесва Сик Бой. Това е направо велико, защото тя най-искрено не го харесва дори и най-малко! Сега започвам да схващам, че силите му го напускат. Лицето му е по-месесто, блясъка в очите по-убит, а решителните движения някак по-сковани, не така пластични… от възрастта?… кокаина?
— Няма проблем — ухилва се пак Сик Бой и вдига ръце. Щастлив, че всичките му игрички се провалят пред Даян, мога вече да насоча изцяло вниманието си към Али. Но въпреки всичко, копелето продължава да ме затруднява, като го чувам да говори неща от сорта на:
— Не мисля, че такъв хаймана като Робърт Бърнс може да се сравнява с великите съвременни поети на Шотландия.
Даян клати глава, запазвайки пълно спокойствие, но все пак реагира:
— Пълни глупости. Кои са тези велики съвременни поети? Кажи поне едно име, някой, който е по-добър от Бърнс.
Сик Бой тръска енергично глава и прави небрежен жест с ръка.
— Аз съм италианец, предпочитам женското отношение към тези неща, мисля по-скоро по емоционален начин и не се стремя към такива анални препратки, характерни за северноевропейците. Не мога да помня имена и не искам, но четох една книга със съвременна шотландска поезия, която удря Бърнс в земята.