Въпреки това по повишения му тон и хвърлените в страни погледи си личи, че иска да ме намеси в разговора и затова се опитвам да се концентрирам върху Али, която очевидно желае същото.
— Никога не си изглеждал толкова добре, Марк — казва тя.
— Благодаря ти — стисвам ръката й. — Ти също изглеждаш фантастично. Как е детето?
— Кое от двете? Анди е добре. От другото вече съм вдигнала ръце — казва тя и поклаща тъжно глава.
— Не е започнал да се боцка отново, нали? — питам, доста притеснен от тази възможност. Последния път, когато се черпихме, изглеждаше добре, е, не беше първа свежест, но определено не беше и на хероин. Горкия Спъд. Никога няма да срещна по-добър пич. Необяснимо и безкрайно уязвим, но с добро сърце, той от толкова време е постоянно мотан, че вече е невъзможно да го определиш извън дрогата. Добрите намерения със сигурност още ги има, но само, за да очертаят неговия личен път към ада. Той наистина е превъплъщение на човечността, изхвърлена от употреба от новия ред, но въпреки всичко все пак е човешко същество. Цигарите, алкохола, хероина, кокаина, бедността и преебаващите мозъка медии: унищожителните оръжия на капитализма са по-съвършени и ефикасни от тези на нацистите, а Спъд е напълно безпомощен пред тях.
— Не знам и започва да не ми пука — отвръща неубедително тя. Защото това е проблемът с това шибано болно кутре, трябва да му се грижиш, а то отново и отново ще те разочарова. Той вероятно е причинил, по своя си собствен начин, повече болка отколкото Бегби, Сик Бой, Втората Награда и аз, взети заедно някога сме причинявали. И макар от много време да не съм го виждал като хората, аз просто го знам, знам, че винаги ще си остане същия. Но на Али определено й пука, защото стиска с двете си ръце моята, покрай очите й се очертават бръчки, но в тези очи още гори огън и тя е толкова красива, наистина, Али изглежда прекрасно и това би трябвало да е достатъчно за Мърфи.
— Говори с него, Марк. Ти беше най-добрия му приятел. Винаги е гледал на теб като на голяма работа… Все Марк това, Марк онова…
— Това е, защото ме нямаше, Али. Не става дума за мен такъв, какъвто съм, а за някаква негова спасителна фантазия. Знам как мисли.
Тя дори не се опитва да спори срещу това, което е наистина адски обезпокоително. Започвам да се чувствам виновен, че пак го топя, вместо да го подкрепям.
— Нещата при него са още по-зле сега, Марк. И дори не мисля, че е заради дрогата, което е най-тъжното. Той е толкова подтиснат, самочувствието му е пълна нула.
— Ако няма самочувствие с жена като теб, той е откачил — казвам, усещайки, че трябва да направя разговора по-лек.
— Точно така! — намесва се гръмко Сик Бой. — Радвам се, че ти и Мърфи сте вече история, Али!
С неочакван размах и енергичност той скача от мястото си и се втурва към джу-бокса. За мой пълен потрес пуска Алисън на Елвис Костело и вторачва поглед в нея. Толкова е неловко, че аз и Даян се чудим какво да правим.
Саймън се промъква до бара, поръчва още брендита и всички се споглеждаме, готови да избягаме. После той тръгва към кенефа и ми прави знаци, аз ставам и колебливо го последвам вътре, където той е окупирал една от кабинките.
— Успокой топката малко, приятел — казвам, докато той прави линийки върху казанчето. — Притесняваш Али.
Той не ми обръща никакво внимание и вкарва едната от линиите.
— Аз съм италианец, горещ темперамент. Ако тия копелета там отвън, разните му провиснали келтски курове не могат да го преглътнат, в Лийт има сума си пъбове, където могат да се чупят. Аз и тя… — той дръпва още една линия. — Да, пич… тя и аз… Тя и аз — това е съдба! Хайде Рентън, не се дръж като клето холандче, дръпни една…
Без да се замислям, подведен от безусловния му тон, аз вкарвам две — по една във всяка ноздра. Те са истински шибани жалони и усещам как сърцето в гърдите ми бие като тъпан. Това беше глупаво.
— …защото тази нощ ще си го получи. Няма грешка. На какво искаш да се обзаложим, че ще я изчукам? Каквото кажеш. Мърфи отдавна не си е правил труда и след няколко питиета тя сама ще дойде да ми се моли… хайде, гледай как работи истинския експерт, Рентс… ти май никога не си я чукал, нали, едно време… гледай сега…
Кокаинът превръща мъжете в най-лошото им осемнадесет годишно превъплъщение. Опитвам се да задържа нещата под контрол, с всички сили опитвам да не позволя на дрогата да превърне мен в моето превъплъщение.
Той отива до бара, а аз сядам при момичетата, целият плувнал в пот, докато той пристига и носи поднос с още брендита и бири. Мамка му, виждам ужаса по лицата на Даян и Али, когато той слага питиетата пред нас.