Опитвам се да изпъшкам, човече, но сякаш съм далеч и нищо не действа, сякаш изчезвам… тъмно е… става студено, но някой ме разбужда с шамари и си мисля, че съм в болницата, но над мен е само лицето на Франко.
— Събуди се, събуди се, златен, не искам да изпуснеш купона, копеле! Защото ти ще умреш сега, ще умреш — няма пет-шест, само че ще стане бавно, мно-ого бавно, мръсно копеле такова…
В лицето ми се забива още един юмрук и виждам Алисън, която ми се усмихва и малкия човек и си мисля как ще ми липсват и после я чувам, чувам Али да пищи:
— ДАНИ! КАКВО СТАВА… КАКВО ПРАВИШ С НЕГО, ФРАНК!
Тя е у дома с детето… и Бегби й крещи:
— ТОЙ Е ПРЕВЪРТЯЛ! ОТКАЧИЛ Е! АЗ ЛИ ОСТАНАХ ЕДИНСТВЕНОТО КОПЕЛЕ С АКЪЛА СИ ТУК? КАЖИ МУ!
После той излита, изчезва през вратата, а Али плаче, застанала е на колене и държи главата ми:
— Какво стана, Дани? Заради наркотици ли е?
Плюя кръв.
— Стана грешка… това е…
Гледам малкия, който реве, страшно изплашен.
— С чичо Франк само си играехме, момчето ми… само си играем…
Опитвам да задържа главата си изправена, да се държа смело заради него, но болката е навсякъде и всичко бавно ми се върти, усещам как потъвам и губя съзнание, падайки надолу в дълбок тъмен водовъртеж…
65. Мръсен № 18450
Пием с моето старо приятелче и нов бизнес партньор в Сити Кафе, когато съобщавам добрата новина. Рентън, който е сложил няколко кила отгоре, се звери в писмото, което му бутам в ръцете, после гледа мен и пак писмото с неприкрито страхопочитание.
— Изобщо не мога да разбера как си го извъртял този номер, честно, Саймън!
— Всичко опира до качеството на работата и навременното изпращане на филма!
Сигурен съм, че копелето си мисли, че съм използвал връзките на Миз. Да си мисли каквото ще.
Рентън повдига рамене и пуска възхитена усмивка.
— До-обре! Досега играхме по твоята свирка и всичко е точно — казва той и отново преглежда писмото. — Прожекция на целия филм на порно фестивала в Кан! Както и да го гледаш, самият факт е сериозен успех!
Обикновено ласкателството е най-ароматния мехлем за егото, но когато излиза от устата на Рент Бой, човек трябва да се сниши и да чака откъде ще му дойде. Обсъждаме дали и как да направим Уебсайт на филма — www.sevenrides.com, но за мен е най-важно да имаме достатъчно готова продукция за продажба. Което пък означава, че някой тъпак трябва да се залости в склад в Амстердам и да слага готовите касети по кутии. Сещам се само за един, който и без това има работа в Амстердам.
Така заминаваме на кратко ваканционно пътуване, но да се забиеш в някакъв склад далеч не е кой знае какъв купон. Мястото е кошмарно, спокойно може да те хване клаустрофобия. Когато се връщаме в Единбург, изпитвам неистова нужда от освежителен престой в басейна Порти Бате, така че стискам зъби и плащам на алчния бакшиш да ме закара направо там. Рентън ме придружава само до центъра и неохотно ми бутва една десетарка на слизане.
Изтегнат в металния резервоар на аеротонната баня в Портобело, се наслаждавам на горещата вода и ободряващия масаж от водните струи. Струва ми се, че точно това е най-основното нещо, което ми липсваше в Лондон през последните десет години. Ех, аеротонните бани в басейна Порти. Невъзможно е да обясниш на непросветения същинския транс, състоянието на блаженство, в което човек изпада, далеч по-велико от която и да е сауна или турска баня. Великолепно старомодния метален басейн а ла Жул Верн, с всички онези метални тръби, клапи, болтове. За дъртаците, които се влачат тук през деня, мястото е единствен смисъл в живота.
Решавам, че това е най-доброто разположение на духа, в което да разпространя добрата новина, излизам с нежелание от басейна, увивам се с хавлия през кръста и се паркирам пред шкафчето си в съблекалнята, където е GSM-ът ми. Сигналът е идеален за закрито помещение. Обаждам се на всички, за които се сещам и им съобщавам добрата новина за фестивала в Кан. Ники споделя възторга ми, Биръл изгрухтява недоволно — „Идвам“, все едно съм му съобщил, че десетгодишната присъда, която току-що е получил е била намалена с няколко месеца. Тери реагира съвсем типично:
— Нямам търпение. Всичките тия французойки и лъскави гаджета ще се редят на опашка.
Тръгвам към Лийт и пъба. Тъкмо драсвам да се ошумоля нагоре по стълбите към офиса, за да прослушам съобщенията на секретаря за Банана Адзури Филмс, когато Мораг ме причаква до перилата и онзи неин стреснат поглед под невъобразимата й нова прическа ме заковава на място.
— Мо! Имаш нова прическа? Отива ти — усмихвам се. Мо гледа като борсук, напълно неповлияна от чара ми.