— Зарежи косата ми, Саймън. Тук идва един от Ивнинг Нюз. Задава всякакви въпроси за теб и се интересува, дали не правиш някакви филми на горния етаж.
— А ти какво му каза?
— Казах му, че не знам нищо за никакви филми — отвръща тя, поклащайки глава.
Мораг не е порта, поне това е сигурно.
— Мерси, Мо. Това е жив тормоз. Ако тоя кретен се появи отново, само ми кажи. Първо ще го гръмна, а после ще му подпаля и къщата, мамка му — изцепвам се в шокираната й физиономия.
На път съм да се измета горе, когато старата крава измучава:
— Имам нужда от помощ долу, Саймън. Али трябваше да иде в болницата. Мъжът й е пострадал.
— Кой, Спъд ли?
— Да.
— Какво се е случило?
— Не се знае, но доколкото разбрах много е зле.
— Добре, дай ми пет минути… — казвам, странно разтревожен за Мърфи. Не, че сме си кой знае колко близки вече, но никога не бих пожелал злото на този бълхарник. Тръгвам нагоре по стълбите, махайки на панираната женица. — Трябва да проверя пощата…
— Освен това Паула си дойде от Испания. Разпитва как вървят нещата. Казах й, че добре, но тя ми е приятелка и не мога да те прикривам, Саймън. Няма да лъжа Паула.
Заковавам на място.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, че мистър Кресуел от пивоварната, много свестен човек, казва, че не си му платил за доставката от миналата седмица. Казах, че ще му се обадиш и ще уредиш нещата.
Обмислям положението преди да отвърна на Мо.
— Кресуел е паникьор. Корпоративна мишка. Не може да разбере, че бизнесът се крепи на кредита и оборота. Само си седи в лъскавия офис във Фаунтинбридж и се преструва, че чатка нещо от бизнес. Един ден в пъба би го убил. Ще говоря с него — плещя аз и влизам в офиса за една бърза, укрепваща линия кока преди да се заема със задълженията си в бара.
Обявил съм сбирка за тази вечер в пъба. Господ знае защо. За да ги държа в течение сигурно. Форестър не е поканен, тъй като, ако двамата с Рентън попаднат на едно място, неприятностите са неизбежни. Разбира се, Рентън не се появява. Раб се дотътря, а Тери още с пристигането си иска пари. Най-внезапно всички са полудели за пари. За кого, по дяволите, ме вземат? Сигурно Рентън е виновен, само той им е размътил малките мозъци по мобилния.
— Съжалявам, Тери, баламите свършиха или с една дума отговорът е не.
— Значи така, няма да получа нищо за труда си?
— Ти нямаш дял в печалбата, Тери — обяснявам. — На теб ти се плаща като на ебач. През цялото време този бардак се движеше от мен.
— Прав си — отвръща той с усмивка, която определено ме притеснява. — Така стоят нещата.
Ентусиазмът на Тери го правеше полезен до определен момент. Пълната му липса на амбиция обаче означава, че той никога няма да стане играч в индустрията. Човек се старае, предлага им възможности да се учат и израстват. Останалото зависи от тях. Но той го прие добре. Твърде добре.
— Сега, значи имаме един проблем. Очевидно не можем всички да отидем в Кан. Просто е финансово невъзможно. Така че, заминаваме аз, Ники, Мел и Къртис. Звездите. Рентс също, имам нужда от него по бизнес частта. А останалите? Много маймуни на един клон, съжалявам!
— Аз така или иначе не мога да замина — намесва се Раб. — Заради детето, лекциите и така нататък.
Тери рязко става и тръгва към вратата.
— Тери! — изкрещявам. Той се обръща.
— За чий, мамка му, ме извика, след като няма да взимам пари или да пътувам до Кан? — Честно казано не мога да се сетя за нито една съществена причина и не мога да отроня и дума, докато той продължава: — Губиш ми шибаното време! Отивам в болницата да видя Спъд — изръмжава той и излиза.
— Аз също отивам — става и го последва Раб. Замислям се и тъй като Раб не познава Спъд, преценявам, че той просто напуска, а не излиза от приятелски дълг.
В този момент влиза Ники и се извинява, че е закъсняла. Тя ги вижда как си тръгват. Обръщам се към нея.
— Да им го начукам в осраните задници! Те не са ни нужни! Никога не са ни били нужни! Не можеш да впрегнеш каруцата пред коня и вече ми писна да подхранвам неадекватните им илюзии!
Крейг изглежда спечен, Урсула се смее, а Рони се подсмихва. Ники, Джина и Мел ме гледат така, сякаш трябва да кажа още нещо.
— Когато получим постъпления от продажби, ще се разберем — обяснявам. — Нали? Не можем да делим пари, които още ги няма!
Останалите си тръгват, но Ники остава. Явно, че никак не е доволна как се отнесох с Раб и Тери. Усещам как нещо ме стяга и изпитвам разяждащо презрение към нея, което е ужасно, защото вероятно съм влюбен в тази жена. Тя очевидно надушва нещо и докато си лафи небрежно с мен, заявява, че смята да зареже сауната. Отвръщам, че идеята не е лоша, тъй като тези места се движат от кретеноиди. Започвам да се чудя, дали не ме мотае, за да изкопчи малко кеш от мен, но най-накрая потегля за смяната си и се уговаряме да се срещнем по-късно същата вечер.