— М-м-м-м… строго погледнато…
Но Сик Бой скача, разтърсва ме и крещи:
— Рентън! Имаш банани в ушите!
— Не — отвръщам объркано.
— Тогава слушай, нелюбезно копеле такова! Това се нарича разговор!
— Какво?
— Казах, че искам да пия чай във фин порцелан — цепи се той. Той вижда, че е привлякъл вниманието ми, защото гръм да ме удари, ако знам за какво говори. После се оглежда наоколо и уточнява. — Не, по скоро искам да пия чай на такова място, където има значение в какво го пиеш — Той вдига грубата чаша с герба на Аякс. Адамовата му ябълка изпъква като прасенце-сукалче в търбуха на боа. Копелето изритва една от кутиите, става и мята с пълна сила чашата в стената.
— Тъпак! — изкрещявам. — Това беше на Миз!
— Съжалявам, Марк — кротва откачалката. — Просто нерви. Коката ми идва в повече напоследък. Трябва да го карам по-леко!
Аз никога не съм си падал по коката, но много хора също не си падат и пак се тъпчат. Просто защото има. Хората консумират всякакви боклуци, само защото могат. Наивно е да се смята, че наркотиците са изключение от съвременния консуматорски капитализъм. Всъщност дрогата е най-типичният му продукт.
Отнема ни още два напрегнати, отвратителни часа да завършим славната си мисия. Ръцете ми са изтръпнали, а палеца и китката ме болят. Поглеждам купчините с касети. Да, вече разполагаме с „продукта“, както обожава да го нарича той, напълно готов за разпространение след Кан. Още не мога да повярвам, че ни уреди на Фестивала в Кан. Всъщност не точно Филмовия Фестивал — Кан а паралелния порно-фестивал по същото време. Когато направя това уточнение особено в присъствието на жена, той страшно се връзва.
— Нали е филмов фестивал? И е в Кан? Какъв е проблемът тогава?
Щастлив съм да се измъкна от склада и да се върна в града. Този път престоят ни е по-дълъг и сме се настанили в Америкън Хотел на Лейдцеплейн. Навремето съм пил по някое питие в бара на този хотел, но никога, просто никога не съм допускал, че ще отседна тук. Сядаме в бара със скандално високи цени. Но сега можем да си го позволим. Бог ми е свидетел, че можем, мамка му!
67. МАЧ ПО „СКАЙ-СПОРТ“
Чакам Кейт да се върне с детето и да ми направи чай преди да ида да гледам мача в пъба по Скай Спорт. За нейно собствено добро е да побърза, че времето лети. Та седя си пред телевизора и чакам, май напоследък вече не го и гасим. Осигурих шибаното нещо заради Скай и така нататък, но друго е да гледаш мача в пъба. Атмосферата е друга.
Мисля си за Великден и онзи шибан изверг, дето се гаври с деца. Чизи Звяра. Мина бая време. След като се случи бяха обичайните простотии: видял ли е някой групичка тийнейджъри да излизат от шибания пъб, бла, бла, бла… Добро време са празниците. Добро време да ликвидираш някой. Хората си имат друга работа и хич не им е до някакъв изрод. Понякога се подсещам да намина край онзи Чарли, бармана и двамата старци, които бяха вътре и малко да ги стегна, че да не вземат да се разприказват.
Защото аз направих света по-добро място за живеене, такива изроди заслужават да умрат, така разбирам аз нещата. Точно така. Ченгетата и те, ако можеха да говорят откровено и те биха признали, че е така. Напълно съм съгласен с оня вестник — Нюз ъф дъ Уърлд. Само да кажат къде живеят тия изверги и ще ги изличим от лицето на земята. Ще решим проблема с един замах. Като оня извратен нещастник Мърфи… И това ми било приятел… като Рентън… само да го докопам, ще му изтръгна сърцето и ще се изпикая в дупката, която ще се отвори…
Но човек започва да се притеснява. Притеснява се да не стане един от тях. От всички тия откачалки. Като в Америка. Поне така разправят.
И се сещаш за онази шибана книга, скапаната библия. В пандиза е пълно с библии. Не мога да схвана, значи, как някой може да чете такива простотии. Дори не са на правилен английски! В библията пише, че Господ направил човека по свой образ и подобие. Значи, ако човек не се опитва да се прави на Господ това си е направо обида за голямото копеле! Точно така. Аз се направих на Господ и ликвидирах вредния паразит. И какво?
Превключвам каналите и те са навсякъде: изнасилвачи, педофили, изроди, цялата тая дружинка! Някакъв откачен психолог обяснява, че самите те били жертви на сексуален тормоз като малки и затова ставали такива! Ебаси! По-голяма глупост не бях чувал! Има хиляди, които са го преживели и не са станали изверги, нали? Значи, да взема да ги съжалявам, че и в затвора ще ги „обиждат“ така ли?