— Рона — отегчено казва тя.
— Шибаната Рона! Искаш да кажеш, че не си говорите за гаджета, така ли? Това ли искаш да кажеш?
Очите й такива едни се ококорват, сякаш я хваща шубето. За какво толкова ще я е шубе, ако нищо не крие, значи?
— Да, говорим за гаджетата си, но не и за такива работи…
— Не и за какво?
— Не и за интимни работи, за това, което става в леглото.
Фиксирам я с поглед.
— Значи не си говорите как вървят работите в леглото, не и с приятелките, значи?
— Разбира се, че не… Какво има, Франк? Какво ти става? — пита тя.
Ще й кажа какво ми има и какво става!
— Добре де, значи помниш ли когато бяхме излезли заедно в Блек Суон, помниш ли? С Евелин и оная с косата… Как беше?
— Рона — вика тя, ама такава притеснена. — Но Фран…
Щраквам с пръсти.
— Рона, точно така. Така, значи оня дето преди ходеше с него, онова копеле дето му разбих чутурата, сещаш се, нали? — викам и очите й още повече се разширяват. — Спомням си като бяхме в Суон ти каза, че и без това не ставал в леглото, помниш ли?
— Франк, това е глупаво…
Соча я с пръст.
— Отговори на шибания въпрос! Каза ли го или не?
— Да… но беше само, защото… Защото се радвах, че съм се отървала от него! Защото вече имах теб!
Радвала се била, че имала мен! Радвала се, че се била отървала от него! Дръжки!
— Значи си го казала така само за ефект! Да впечатлиш мен и шибаните си приятелки.
— Да, точно така! — бърза да се радва кучката, все едно се е откачила.
Дори не се сеща, че се вътри още повече. Като всички ония копелета, дето не могат да си държат устата затворена и си го втъкват все по-здраво.
— Така! Значи не е истина, не е вярно, че не ставал в леглото! Бил е най-добрият! Бил е много по-добър от мен, значи! Такава ли била работата!
Тя още малко и ще ревне.
— Не… не… искам да кажа… няма значение какъв е бил в леглото, казах го, защото го мразя… защото се радвах, че съм се отървала. Няма никакво значение, какъв е бил в леглото…
Думите й ме карат леко да се захиля.
— Значи си го казала, защото всичко е приключило, защото работата вече се е разпърдяла, значи?
— Да!
Говори пълни глупости. Нещо не се връзва.
— А какво ще стане, ако ние си бием шута? Ако се разпърди работата? Ще разправяш за мен такива работи по всички пъбове в Лийт, така ли? Така ли?
— Не… не… Не е така…
Казвам й го направо.
— По-добре и не пробвай! Само една дума и от теб нищо няма да остане. Дори следа, че някога те е имало на този свят… Ясно!
Тя, да й го начукам, гледа към стаята на детето, после към мен. После ревва. Мисли си, че ще направя нещо на детето, все едно съм някой педофил, мамка му!
— Виж — казвам й. — Стига си ревала, хайде… Не исках да кажа такова нещо — разправям и отивам да я прегърна. — Просто много хора ме мразят, разбираш ли? Копелетата говорят зад гърба ми и така нататък… и получавах, значи, едни такива, разни неща по пощата… Не им давай повод, значи… Само това исках да кажа… Не им давай оръжие срещу мен, нищо повече…
А тя се свива в мен и казва:
— Никой няма да чуе лошо за теб от мен, Франк. Защото ти се държиш добре с мен. Никога не си ме удрял. Само, моля те, моля те, не ме плаши така, Франк… Той правеше така, а аз не мога да живея по този начин, Франк… Ти не си като него, Франк… Той е боклук…
Аз притискам главата й към гърдите си.
— Няма нищо — казвам, но си мисля: изобщо не ме познаваш, моето момиче, изобщо! Главата обаче почва да ме стяга, а сърцето да прескача. Мисля за всички тях: Втората Награда с развинтената си уста, Лексо, онова копеле Рентън и шибания Мърляв Мърфи. Копелето извади късмет, че наистина не го довърших. Но не е късно. Такъв номер да ми изиграе! Тъпо парче. Направо извади късмет! Копелето обаче знае за Чизи! Ще трябва да го намеря и да му избия тия глупости от главата. Като сме стари приятели си мисли, че ще му се размине, ама — не!
Няма милост за такива като него!
Няма и начин да се върна на топло. Просто няма да го бъде! Само трябва да внимавам. Човек се шашка понякога без причина, но аз ги усещам, усещам ги как пълзят към мен и кръгът се стеснява! Галя Кейт по косата, но шапката започва да ме стяга и не отговарям какво може да направя. Затова я бутам настрани и й казвам, че отивам да гледам мача.
— Добре… — вика тя и гледа към телевизора, все едно иска да каже, че мога да го гледам и тук.
Кимам към екрана.
— По-гот е с момчетата в пъба. По-има някаква шибана атмосфера!
Тя се замисля и казва:
— Добре, Франк, ще ти се отрази добре, иди, Франк! По-добре да излезеш малко, отколкото само да седиш на този фотьойл!
Опитвам се да разбера какво намеква, значи. Може и да изглежда съмнително, че стоя само вкъщи, но оня дребния, Филип, обра днес един апартамент, дето го бях пратил, в Брантън, значи. Възнаградих го с още два от неговите пръстени, копеленцето малко. Но трябва да изляза, не мога повече. А тя само гледа да ме изръчка навън, кучката. Тя не може да излезе заради детето, но пък може да си извика някой вкъщи!