— А ти? Ще го караш кротко и тихо в къщи?
— Да.
— Никой ли няма да идва? Шибаната Рона, например?
— Не.
— Няма ли да викнеш онази, Мелани, а? Тя само виси из Лийт.
— Не, ще си стоя и ще си чета книжка — вика тя и ми показва някаква си книга.
Щяла да чете книги! Пълни боклуци, само объркват главите на копелетата.
— Значи никой няма да каниш, така ли?
— Не.
— Добре, доскоро! — разправям, мятам си якето и излизам през външната врата в студения коридор. Вярно, никой не се качва нагоре. Но копелетата като Сик Бой са ми прозрачни! Само ще подхвърли на шибаната Мелани — „Скъпа, нали имаш някои хубави приятелки, дето много си падат да се изчукат пред камера…“.
МАМКА МУ!
Прасвам юмрук в стената на стълбището…
Копелето си знае какво ще последва… Само да се пробва!
По пътя към пъба гледам тая кучка Джун да върви по Уок и пресичам, все едно я следя, значи. Ще й дам една ограничителна заповед! Нагла тъпачка! Да не съм се приближавал на по-малко от двайсет и пет ярда от тая кранта! Не ща нищо от нея, само да й кажа, че всичко стана заради Мърфи и Сик Бой, но като ме вижда кучката побягва надолу по улицата! Викам й да спре да й обясня, че тия двамата объркаха работата, но тъпата путка търчи като откачена! Скапана малоумница! Майната й!
Звъня телефони по GSM-а и напомням на копелетата да дойдат. Нели и Лари. Сигурен съм, че Малки е вече там и се налива на бара. Малки, пияндурника му с пияндурник. Така се и оказва — Малки отдавна е там и не след дълго пристигат и другите двама. Кофтито е, че и тук атмосферата е такава. Всички те гледат сякаш искат да кажат — „Да, знам те, копеле, много добре те познавам!“. И това са все приятели, така наречените приятели.
Гледаме мача на Хибс по Скай. Напоследък са станали много добри. Дзители прави страхотен хеттрик. Три на нула. Прекалено лесно!
Всички още плямпат за Чизи, значи, педофилът гаден. Седя и само се моля да сменят темата, но в същото време се и кефя.
— Бас държа, че е някой от младите копеленца, оня дето му е видял сметката. От тия с пръстените — казва Малки. — Звяра сигурно се е пробвал да опъне някой от тях навремето като е бил малък, ама пичът сега е пораснал, станал е як и тряс! Поеми го, педофил мръсен!
— Може би — викам и гледам Лари, който се хили малоумно. Не мога да разбера какво толкова го кефи тоя шибаняк. Тъпото копеле започва да разправя виц.
— Значи, един бакалин от Фиф си седи в магазина и умира от студ. Отива копелето до печката да се топли и влиза някаква женица и му вика — „Това айршърски бекон ли е“?, а той й казва — „Не, само си топля ръцете“.
Ебати тъпия виц. Само Малки се смее. Нели се обръща и вика.
— Ако знаех кое е онова копеле, дето ликвидира педофила, мамка му, още сега щях да го черпя една голяма бира!
Странно, но от начина, по който го казва, ми се прищява да извикам: „Хайде, давай, бъркай се, че той е тук, точно пред теб!“. Но приятели или не, колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Продължавам да си мисля за Втората Награда. Ако пак е започнал да пие и се е разприказвал… Лари продължава да се хили, а мен ме хваща съклета и отивам в шибания кенеф да дръпна малко кока.
Когато се връщам и сядам, някой е взел още бири. Малки ми сочи халбата и вика:
— Това е за теб, Франк.
Кимам на копелето и отпивам, наблюдавайки Лари през ръба на чашата. Копелето ме е зяпнало и нещо се подхилва.
— Какво има, Лари? — питам го. Той вдига рамене.
— Нищо — отговаря.
Само седи и ме гледа, все едно разбира какво става в главата ми! Нели също е видял нещо нередно и докато му бутам пакетчето с кока под масата пита:
— Какво става тук, а, Франк?
— Само седи и ме зяпа, все едно съм някакъв тъпак, значи — викам.
Лари вдига въпросително длани:
— Кво?
Нели присвива очи, а Малки се оглежда наоколо и спира поглед на бара, където пият Сенди Рей и Томи Фолдс. Около билярда има няколко дребни копеленца.
— Та какво се опитваш да кажеш, а, Лари? — питам.
— Нищо не съм казал, Франко — вика той, адски невинно. — Мисля за гола… — Той кима към екрана зад мен, където дават повторение на положението.
Викам си, хубаво, тоя път ще го оставя да му се размине, ама трябва много да внимава копелето.
— Добре, ама да престанеш да ме гледаш с тая тъпа усмивка като някой педал. Ако имаш нещо да ми казваш, казвай.