— Мис Тейлър твърди, че сте я доближили на Лийт Уок, крещели сте и сте я проследили до Лорн Стрийт.
СЛАВА ТЕБЕ ГОСПОДИ!
Било е само заради кухата Джун! Толкова ми олеква, че започвам да се смея, а ония ме гледат като изтървани.
— Да… Съжалявам, полицай. Просто се натъкнах на нея по улицата и само исках да се извиня за начина, по който се бях държал, да й обясня, че е било недоразумение. Бях подведен от други хора, полицай и затова избухнах, значи. Не забравяйте, че тя ме наръга с нож и сега има наглостта да се оплаква.
Кейт кима:
— Точно така! Наръга Франк с ножа! Погледнете само!
— Но аз дори не съм се оплакал — свивам рамене. — Заради децата, нали знаете.
— Ако искате да се оплачете от жена си, можете да го направите — разправя полицейската кучка. — Междувременно трябва да се съобразявате със заповедта и да стойте далеч от нея.
— Не се безпокойте за това — само се смея.
Ченгето с магарешките уши се прави на железен, за да впечатли шибаната женска кука.
— Няма нищо смешно, мистър Бегби! Очакват ви сериозни неприятности, ако тормозите бившата си жена. Ясен ли съм?
Само ще фиксирам този тъп пикльо в скапаните очи и ще гледам как започват да сълзят, докато не отмести поглед, но решавам да не го правя, за да не ме намеркат като нагло копеле и да започнат да душат.
— Ще стоя далеч от нея, не се тревожете, полицай — усмихвам се. — Що не бяхте тук преди десет години да ми го кажете, щяхте да ми спестите много неприятности!
Ония ме гледат като отровени от гъби. Имам предвид, човек се опитва да прояви малко чувство за хумор, но куките изобщо не са в час. Ще стоя далеч от Джун, няма проблем, но няма да стоя далеч от някои други мизерници, ще има да чакат да стоя далеч…
70. Шофиране
Али е велика, човече, просто не мога да не го кажа, всеки ден идваше в болницата. На малкия обяснихме, че съм претърпял автомобилна катастрофа и „чичо Франк“ ме е спасил, значи. Тя отиде при брата на Франко, Джоу, за да му каже, че никой няма да топи никого. То трябва да се подразбира, но Франко здраво го е затресла параноята. Казах на Али да вземе парите и да ги сложи в нейната банкова сметка. Те са за нея и детето, може да ги харчи както си поиска.
Имам счупена челюст, цялата е омотана, значи и не мога да ям никакви твърди неща, три строшени ребра, счупен нос и фрактура на бедрената кост. Целият съм в синини и имам осемнайсет шева на главата. Все едно наистина е било катастрофа. Скоро ще излизам и Али ми разправя, че искала да си дойде вкъщи. Но аз изобщо не искам да се връща с Анди, когато Бегби е поел по пътя на войната. Първо трябва да оправя положението с него. Кашата е пълна, но странното е, че нещо все пак научих. Някак съм по-фокусиран. Казах на Алисън с оня мой мекушав глас:
— Искам да се върнеш повече от всичко, но си права. Трябва да се стегна, да се науча да се оправям сам, така че да мога да върша разни работи вкъщи, да готвя и така нататък, когато си дойдете. Първо ще мина да ви видя с малкия, после ще те изведа, така като гаджета ще излезем, значи.
Тя се смее и ме целува по потрошената физиономия.
— Би било чудесно. Но не можеш да се оправяш сам вкъщи, Дани. Не и в това състояние.
— Това е само външно. Винаги съм си мислел, че Франко си пада малко мека Мария — пелтеча през тръбичката.
Когато ме изписваха, значи, Али трябваше да ходи да вземе малкия, но мама, Шона и Лиз ме взеха и ме закараха у нас. Запалиха огън в камината, сготвиха и като трябваше да тръгват, хич не им се щеше, така да се каже.
— Това е глупаво, Дани — вика Лиз. — Ела за малко да поживееш у нас.
— Ела си малко вкъщи, синко — казва мама.
— Няма нужда. Добре съм — разправям им. — Не се тревожете.
Те си тръгват и слава богу, защото по-късно на външната врата започва да се тряска. Няма начин да отворя.
— Вътре ли си, мамка му, Мърфи? — реве котакът, отваряйки капачето за писма. Макар и да седя в пълен мрак, усещам тези очи, злият поглед, който сканира коридора. — Надявам се да не си, защото, ако си и не отваряш шибаната врата…
Шубето ме тресе, но си мисля, дали да не отворя и какво би станало, ако отворя… Но злият котан не се задържа дълго и се омита.
Заспивам на фотьойла, защото съм се настанил удобно, но после се събуждам и излазвам до леглото си и се будя чак на другата сутрин, когато пак се чука на вратата. Мисля си, че пак е той, но не.
— С-с-спъд… Т-т-там ли си?
Къртис. Отварям вратата, почти очаквайки да видя Бегби, който е опрял нож в гърлото на клетника.
— Ей, здрасти, Къртис, човече. Малко се скатавам, значи.