— Бегби беше, нали, дето… Знам, защото Ф-ф-филип движи с него…
— Не, човече, едни кофти копелета, на които дължах пари. Франко всъщност ми помогна да се отърва от тях — казвам му и знам, че хич не ме бива да лъжа и че Къртис разбира, но стопля, че го правя заради него, да го предпазя, да не го замесвам един вид, значи. — Чувам, че ще ходиш в Кан на филмовия фестивал, приятел. Не е зле.
— Вярно — отговаря страшно разпалено той, — но това не е истинският фестивал, само порно фестивала — добавя. Браво на пича, извади късмет, значи! Къртис е добър писан. Имам предвид, идваше редовно в болницата, значи. Момчето си отживя с този свой кур, но не забрави приятелите си, което за мен значи много. Сума си народ забрави откъде е тръгнал, като Сик Бой, така да се каже. Да, мисли си, че е хванал Господ за шлифера, подлият котак, но си трая, защото знам, че Къртис го харесва. Малкото приятелче обаче се уреди — чука готини гаджета и му плащат за това. Не е лоша сделка, като се замислиш. Искам да кажа, има и по-лоши начини да си изкарваш парите, значи.
— Дай да излезем — вика той. — Имам кола, ще се повозим! Не е крадена или нещо такова.
Караме по A1 с тази стара кола и му викам да даде газ и той натиска педала, а аз си мисля — мога сега да разкопчая колана си и да бутна крак на спирачката и да изхвърча през предното стъкло. Но с моя късмет сигурно ще си остана парализиран за цял живот или нещо подобно. Не би било честно към Къртис, пък и ми се ще да уредя някак живота си, да се откача, защото имам Али и Анди или поне има шанс лак да се съберем с тях. Достоевски! Застрахователни измами! Какви пълни глупости!
Слизаме от колата в оня малък кънтри клуб, само на няколко Мили от Лийт, но напълно различен свят. Не бих могъл да живея тук обаче, човече. Понякога си мисля: само ние тримата в една малка хижичка, колко гот би било, но после се сещам, че ще ми доскучае, не от Анди и Али, но от липсата на общ стимул, така да се каже.
Вземам мобилния на Къртис и звъня на Рентс. Чукаме си среща тази вечер в един пъб на Грасмаркет. По Грасмаркет не можеш да срещнеш Бегби, а и двамата не искаме да го срещаме, значи.
71. Курвите на Амстердам т.10
Спъд изглежда кошмарно. Челюстта му е толкова подута, че сякаш от лицето му се опитва да поникне втора глава и едвам успява да изкачи стълбите към апартамента на Гав. Още не иска да каже кой го е подредил така, само неясно мрънка за някакви типове, на които дължал пари. Сара изглежда особено шокирана от пораженията по клетника. Ако е бил Бегби, това означава, че копелето изобщо не е омекнало, ама ни най-малко. Излизаме с Гав и Сара да пийнем по нещо, а после те отиват на кино.
— Всички изчезват, щом се появя — казва той с неуверен и подтиснат тон. — Може би съм си такъв. Все пак, велико е, че пак сме заедно, а Марк? — реди той разпален и обнадежден.
Хич не ми се ще да го попарвам с гореща вода, но повдигам леко халбата, пак я оставям и си поемам дълбоко въздух.
— Виж, Спъд, няма да се задържа тук още дълго.
— Заради Бегби ли? — пита той и внезапно очите му се оживяват.
— Отчасти — признавам. — Но не само заради него. Искам да се преместя другаде. Заедно с Даян. Тя цял живот е прекарала в Единбург и иска малко промяна.
Спъд ме поглежда тъжно.
— Добре тогава… Само трябва да ми върнеш Запа преди да замина. Ще го направиш ли за мен, Марк? Трудно се менажира кариерата на един котарак с тия ребра и една ръка — кима оклюмало той към превръзката си.
— Няма проблем — казвам му. — Има нещо, което и ти би могъл да направиш за мен.
— Така ли? — пита Спъд с изражение, сякаш никога не е подозирал, че би могъл да направи нещо за някого.
— Кажи ми къде мога да намеря Втората Награда?
Той ме поглежда сякаш съм откачил, което вероятно си е точно така след като вече съм се забъркал в тази каша. После се усмихва и казва:
— О’кей!
Обръщаме по още някоя бира и хвърлям Спъд до тях без да слизам от таксито. После се връщам у Даян и си лягаме. Правим любов и оставаме да се излежаваме на следващия ден. Скоро забелязвам, че е малко притеснена и разсеяна. Накрая изплюва камъчето.
— Трябва да се надигна и да поработя по дипломната си работа. За последно.
Без всякакво желание излизам и тръгвам към Гав, за да я оставя да поработи на спокойствие. Мамка му, навън е гадна влага и студ. Лятото било на една крачка, оная ми работа. Условията са си още чисто алпийски. GSM-ът ми вибрира във вътрешния джоб на якето. Сик Бой е. Копелето започва да звучи страшно подозрително, когато му казвам, че няма да отида в Кан веднага. Обяснявам му, че така или иначе Миз ще бъде там, а аз трябва да се върна в Амстердам и да оправя някои неща с клуба.