Когато пристигам у Гав, той ми съобщава, че се е натъкнал на Сик Бой и Ники в града и ги е поканил на вечеря, заедно с мен и Даян. Не съм във възторг и се съмнявам, че и Даян ще е очарована. Когато обаче се срещам с нея по-късно, тя няма нищо против, вероятно, защото Ники все пак й е приятелка.
Когато се събираме Сик Бой пази поведение или поне го докарва максимално. Той флиртува доста директно със Сара, но на Ники изглежда не й пука, защото цялото й внимание е насочено към Гав, който изглежда объркан, сякаш се опитват да го навият за четворка в леглото, което вероятно е точно така.
След известно време Сик Бой ме заклещва в кухнята.
— Трябваш ми в Кан! — мяучи той. Копелето винаги се опитва да спести пари. Нека сега спокойно да започне от мен.
— Не мога. Не мога просто така да си вдигна чуковете. Всичките ми неща са в Холандия и трябва да си ги прибера. Не искам Катрин да ги докопа, което ще стане точно така, ако не побързам.
Той цъка и просъсква по-добре и от Деидре в сапунката „Коронейшън Стрийт“.
— Кога ще се появиш тогава?
— Ще бъда в Южна Франция до четвъртък.
— Само гледай да не си. Платил съм за шибаната стая — отсича той, а после очите му се разширяват умоляващо, докато мандахерца брендито в чашата си. — Хайде, Марк, това е нашият звезден миг, приятел! Цял живот сме го чакали! Момчета от Лийт в Кан, за бога! Това ще бъде отразено! Какво преживяване само, а?
— Именно затова няма начин да го изпусна — казвам му. — Само трябва да уредя нещата с Катрин. Тя е доста избухлива… Не искам да изпотроши всичко. А и не мога да заеба така Мартин. „Съжалявам, приятел, знам че седем години подред и в добро и в лошо движехме заедно този клуб, но сега моето старо приятелче Саймън се върна и иска да продуцирам порно филми с него“.
Той вдига ръце и свежда глава, докато Сара влиза с мръсните чинии.
— Добре, добре…
Надушвам, че моментът е идеален и продължавам:
— Живях чудесен живот през последните десет години. Не мога просто така да щракна като с някакъв магически ключ и да го отрежа, само защото ти си решил да възстановиш статута ми на твой приятел — натъртвам, докато Сара се изнизва набързо, сякаш върви по натрошени стъкла.
Той обаче не ми остава длъжен и си разменяме хапливи подмятания и обиди, докато не забелязваме палавото огънче в очите и на двама ни и не избухваме в смях.
— Не можем да се държим така до безкрай, Саймън — казвам му. — Когато бяхме млади момчета всичко това беше в реда на нещата, но сега звучим като дърти педали. Можеш ли да си ни представиш след десет години?
— По-добре да не го правя — отвръща той, искрено ужасен от перспективата. — Единственото нещо, което може да ни оправи е да имаме а) много пари и б) млади пички. На двайсет можеш да го постигнеш само с вида си, на трийсет можеш да разчиташ на чар, но на четирийсет имаш нужда от кеш и слава, за да ти се отвори парашута. Проста шибана аритметика. Всички ме смятат за свръхамбициозен, но не съм. Става дума за поддържане на нивото, нещо като мениджмънт на кризисни ситуации.
Притеснявам се като го гледам да се отваря така, защото под нихилистичното перчене, копелето е напълно искрено. Мога ли да му отнема тази далавера? Изглежда жестоко. А той какво би ми отнел, ако Бегби ме беше намерил? Не, Сик Бой си е гадно копеле. Не че е чак толкова кофти пич, но просто е адски шибано егоистичен.
Той проявява странно разбиране, когато му казвам, че искам да се чупя от Британия.
— Мястото е изхабено и ако нямаш мангизи си трета класа. Америка е мястото — настоява той. — Трябва да ида там, да открия собствена църква и така да изработя тия наивни американски будали, че свят да им се извие.
Влиза Ники и се обръща към мен с вдигнати вежди:
— Саймън и кухня? Лоша комбинация! — Поглежда към него. — Пазиш ли поведение?
— Най-примерното — отвръща той. — Хайде Рентс, да не се цепим от колектива. Не трябва да оставяме Гав с всички тези жени.
Връщаме се на масата и Сик Бой, Гав и аз се отприщваме да спорим като навремето за текста на Just a boy на Who.
— Пеят „Сега ще знам, какво е да зарежеш всичко“ — настоява Сик Бой.
— Не — клати глава Гав. — „Сега вече знам“ е.
Махвам пренебрежително.
— Заяждате се за дреболии, които не променят смисъла на песента. Ако се вслушате, ама наистина слушате, ще разберете, че казват всъщност „Не съм по-добър сега“. В смисъл просто съм си същия. Не съм научил нищо от живота, не съм се променил.
— Глупости! — пуфти Сик Бой. — Песента е за това как гледаш на живота от перспективата на времето и зрелостта.